Л. Кючуков: България трябва да е активна при визионерските решения за ЕС

“България трябва да търси партньори в подкрепа на своите позиции. Да преодолеем усещането, че всичко се решава някъде далеч от нас и за наша сметка”, коментира той. 

Кючуков смята, че България трябва да довърши своето пълноправно членство и да влезе в още две структури. Той посочи, че еврозоната е задължение на страната ни по договор, а не е избор. По думите му втората структура е Шенген. Той обясни, че както мигрантската криза, така и кризата с Covid-19, много сериозно са разклатили шенгенската система. 

Директорът на Института за икономика и международни отношения заяви, че е оптимист за еврозоната.

По отношение на коронавируса Кючуков е на мнение, че Европейският съюз не е успял да реагира единно първоначално, въпреки че „после имаше солидарност“.

“Получи се много ясно разделение. Хуманитарните проблеми, тези на здравеопазването, се решаваха на национално ниво, а финансовите на възстановяването - на общоевропейско”, посочи той. 

Кючуков информира, че Германия вече има идея за Здравен пакт с ясен аргумент  - вместо да има 27 национални резерви с лекарства, по-добре е да има общ европейски резерв, който да бъде достатъчно мобилен, за да се управлява по време на криза.

Той напомни, че в момента в ЕС се обсъжда възможността за вземане на решения с мнозинство, отчитайки че рядко има единство.  Анализаторът е на мнение, че в България не се коментира това и затова няма национална позиция.

Директорът на Института за икономика и международни отношения посочи, че в Европа в областта на външната политика се обсъжда възможност за вземане на решения с мнозинство в рамките на ЕС, като се отчита като слабост бавната реакция при кризи.

“От друга страна, ако се върви към такова решение, това ще бъде наложено единство, а не реално единство”, смята експертът.

Кючуков смята още, че в Европа на нациите рано или късно напрежението ще ескалира. Според него вече има тенденции в тази посока. 

Що се отнася до разделенията в ЕС, той посочи, че едно от тях е разделението богати-бедни. 

“Това разделение е и бягство на богатите - те не искат да плащат за развитието на по-бедните държави. Това на практика е тенденция и Brexit е пример за това - Великобритания излиза от ЕС именно по тази причина”, убеден е Любомир Кючуков.

Що се отнася до визията за бъдещ Европейски съюз, той информира, че очаква следващите две години между германското и френското председателството да са ключови за това какво решение ще се вземе за пътя на ЕС от тук насетне. 

Кючуков отбеляза, че някои от националните решения са по-ефективни, но съветва България да не институционализира своето периферно положение, а да се включва при обсъждането на всички въпроси, като един от тях е бъдещето на еврозоната.

Ще излезе ли България със собствена позиция по въпроси, свързани с политиката и икономиката, когато се отнася до данъци и екология? Къде е добавената стойност на членството в ЕС? Има ли стратегическа автономия?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всичко гости на предаването “В развитие” вижте тук.