Поръчките на европейски дълг достигат "нелепи" нива

Тази година инвеститорите чупят всякакви рекорди с големи поръчки на новия държавен дълг в еврозоната. Банкерите казват, че истинският мащаб на търсенето на облигации става все по-труден за разпознаване, пише FT.

Испания привлече поръчки за над 130 млрд. евро за 10-годишен синдикиран дълг през януари, което е втората рекордна сделка за последните 12 месеца. През февруари италианска емисия 10-годишни дългови книжа получи поръчки за 108 млрд. евро, с което счупи рекорда от миналото лято. Гърция също привлече тълпа купувачи с 30-годишните облигации, които пусна – първите с такъв матуритет след финансовата криза.

Свръхпоръчките на държавен дълг помогнаха на страните да си да осигурят по-изгодни разходи за заемите, но и затрудниха преценката дали поръчките наистина отразяват търсенето на облигации.

„Поръчките се разглеждаха като разумен измерител на търсенето. Поръчките започнаха да нарастват от 2017 г., но през 2020 г. скочиха до небето и достигнаха откровено нелепи нива“, коментира Лин Греъм-Тейлър, старши стратег лихви в Rabobank.

В цялата еврозона средното съотношение между офертите и покритието - стандартна мярка за търсенето на държавен дълг, се увеличава с около 40% през 2020 г. в сравнение с предходната година и продължава да се повишава и през тази година, отчита Rabobank.

Търсенето от страна на частния сектор е подкрепено от обширната програма за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ), която се стреми да укрепи финансовите условия и икономиката, отслабена от шока от коронавируса. От миналия март аварийната програма за изкупуване на облигации на централната банка на еврозоната е погълнала дълг на публичния сектор за над 760 млрд. евро.

Покупките се осъществяват на вторичния пазар. Това тласка инвеститорите, които търсят дълг, към новите емисии, с които да попълнят портфейлите си.

Част от очевидния интерес към тези сделки от страна на мениджърите на фондове се оказва мимолетна. Както в италианските, така и в испанските сделки по-рано тази година около половината поръчки бяха анулирани, тъй като агенциите за държавен дълг търсят по-ниски лихви. Няколко банкери казват, че поръчките на хедж фондовете са особено чувствителни към промените в цените, тъй като те може да се стремят да препродадат облигациите бързо, с печалба на открития пазар.

Това принуждава банкерите да потвърждават и препотвърждават поръчки, да ги преразглеждат, което удължава продължителността на сделката. Ситуацията оказва натиск и върху мениджърите на следващите предложения, които трудно успяват да разберат как купувачите ще реагират на новите цени.

Дори емитентите да затегнат ценообразуването, част от търсенето остава много чувствително и ще спадне, ако цените се затегнат, коментира Кер Финлейсън, ръководител на групата на честите кредитополучатели в NatWest Markets.

Европейските правителства са набрали безпрецедентните 3,6 трлн. евро дълг през 2020 г., според Асоциацията за финансовите пазари в Европа. Въпреки че търговете остават доминиращ инструмент за държавните заеми, синдикациите позволяват емитирането на по-големи дългове, така че да финансират отговора си на коронакризата.

Делът на дълга, емитиран със синдикация, се увеличава през миналата година. Междувременно емитирането чрез търгове се сблъсква с ограничения от капацитета на банките да действат като маркетмейкъри, като държат облигации в техните книги, докато не могат да ги продадат на инвеститори. Това тласка повече търсене на синдикации от страна на инвеститори, които искат големи части от дълга.

Когато синдикациите получат повече поръчки, отколкото има налични облигации за продажба, на инвеститорите се разпределя процент от сумата, за която те наддават. Някои инвеститори завишават поръчките си, за да са сигурни, че ще получат поне близък дълг до това, което търсят, твърдят банкери и анализатори.

„Това поведение може да доведе до значителни, но потенциално подвеждащи данни за поръчките, и следователно не трябва да се приема като показател за нивото на търсене“, пише ръководителят на британската агенция за дългове сър Робърт Стийман в писмо до депутати през декември.

Нарастването на волатилността на пазарите на облигации през последните седмици може да направи инвеститорите по-предпазливи при наддаването за големи поръчки на облигации. Жан-Люк Ламарк, глобален ръководител синдикиране в Crédit Agricole CIB, казва, че не очаква незабавни промени в поведението на инвеститорите, защото поне за момента все още има голямо доверие на пазарите.