Какво предстои за Макрон - мнозинство, раздробен парламент или съжителство

Френският президент Еманюел Макрон може да се окаже без управляващо мнозинство по време на втория си мандат и да бъде лишен от възможността да провежда свободно икономическите си реформи, след като новият ляв съюз се представи добре на първия тур на изборите.

Вторият тур ще се проведе в неделя. Ройтерс обобщава трите възможни изхода:

Абсолютно мнозинство

Изплашени от все по-суровите предупреждения срещу радикалната лява платформа на Жан-Люк Меланшон, избирателите осигуряват места на 289 подкрепени от Макрон кандидати в парламента.

Той ще има свободата да изпълни предизборната си програма, която включва спорна пенсионна реформа. Дори в този случай на президента едва ли ще му е лесно да прокарва законопроекти в парламента като в първия му мандат.

Бившият му премиер Едуар Филип, за когото се смята, че има амбиции за президентския пост, създаде собствена партия, официално част от мнозинството на Макрон, и вероятно тя ще иска да има думата по законопроектите, настоявайки за по-консервативни политики за пенсиите и публичните дефицити, например.

При ограничено мнозинство дори малка група депутати може да превърне Филип в балансьор по време на втория мандат на Макрон.

Раздробен парламент

Коалицията на Макрон не успява да достигне прага от 289 депутати и не получава мнозинство, въпреки че е най-голямата партия в парламента.

Това е необичайно събитие в Петата република и няма институционално правило за изграждане на коалиция, както в страни като Белгия или Нидерландия.

Той може също да опитва да привлече отделни депутати и да предлага „подсладители“, за да ги насърчи да напуснат редиците на партията си.

Ако не го направи, Макрон може да бъде принуден да договаря мнозинство законопроект по законопроект, да търси подкрепа от десноцентристки партии за икономическите си реформи, например, като в същото време се опитва да спечели подкрепата на левоцентристки партии за някои социални реформи.

Това ще забави темпа на реформите и може да доведе до политическа безизходица в страна, където изграждането на консенсус и работата в коалиция не са част от политическата култура.

Но президентът все пак ще има някои трикове. Той може, например, да свика нови предсрочни избори по всяко време. Или да използва член 49,3 от конституцията, който предвижда нови избори, ако не бъде одобрен законопроект.

Обществени допитвания показват, че раздробен парламент е най-вероятният изход.

Съжителство

Меланшон опровергава социологическите изследвания и неговият „Нов народен екологичен и социален съюз“ печели мнозинство в Националното събрание. Според френската конституция Макрон трябва да определи премиер, който има подкрепата на долната камара, и следва „съжителство“.

Макрон не е длъжен да избира човека, предложен от мнозинството, за премиер.

Но ако той откаже да определи Меланшон, почти сигурно ще последва битка за властта с парламента, като новото мнозинство вероятно ще отхвърли друг кандидат, определен от Макрон.

Съжителство ще остави Макро с малко властови лостове в ръце и осуетява дневния му ред с реформи. Президентът ще запази лидерството си във външната политика, ще сключва международни договори, но ще отстъпи голяма част от ежедневните политики на правителството.

В поствоенната история на Франция има някои предишни периоди на съжителство. Те обикновено водят до институционално напрежение между президента и премиера, но са изненадващо популярни сред избирателите.
Допитванията показват, че това е най-малко вероятният сред трите възможни изхода.