Следващият рекорд: Цените в еврозоната се повишават с 8,9%

Инфлацията в еврозоната отново се повиши до рекордно високи стойности през юли. Потребителските цени се повишиха с 8,9% в сравнение със същия месец на миналата година, съобщи Европейската статистическа служба Евростат в петък сутринта. През юни инфлацията бе 8,6%.

Икономистите очакваха непроменен показател. В четвъртък Федералната статистическа служба на Германия съобщи за лек спад на инфлацията в страната до 7,5% от предходните 7,6%.

Методът на изчисление обаче се различава от този на европейско ниво и понастоящем развитието на цените във федералната република е забавено от краткосрочни еднократни ефекти, дължащи се на билета за 9 евро (през юни, юли и август хората в Германия могат да пътуват с обществения транспорт за 9 евро на месец - част от пакет от мерки на федералното правителство, с който се цели да бъдат облекчени жителите на страната на фона на покачващите се цени на енергията и храните - бел. ред.)и отстъпката за бензин и дизел.

По този начин темпът на инфлация в еврозоната е далеч над целевото равнище на Европейската централна банка от 2%. Поразително е не само нивото на инфлацията като цяло, но и различията между отделните страни.

Къде инфлацията е най-висока

В Естония, например, инфлацията е 22,7%, а във Франция - 6,8%. Това води и до напрежение в централната банка. Особено ръководителите на централните банки на балтийските държави, които са особено засегнати от инфлацията, настояват за бързо затягане на паричната политика.

Ръководителят на латвийската централна банка Мартинс Казакс например вече се изказа в полза на още една голяма стъпка по отношение на лихвените проценти. „Бих казал, че повишението на лихвите през септември също ще трябва да бъде доста значително", каза Казакс пред Bloomberg. Ръководителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман пък заяви пред телевизионния канал ORF, че ако ставаше въпрос само за инфлацията, ЕЦБ вероятно щеше да предприеме още по-големи стъпки. Според него обаче е необходимо да се види как ще се развие икономиката през есента. „Тогава вероятно ще можем да решим дали да е още 0,5 процента, или по-малко, или и повече“, коментира той.

Ръководителят на Италианската централна банка Игнацио Виско заяви, че е твърде рано да се определи точният размер на следващото увеличение на лихвените проценти. Неотдавнашните промени в икономическия контекст подкрепят това мнение, като заплахата от спиране на доставките на газ от Русия изведе на преден план опасенията от рецесия и накара анализаторите и търговците да намалят очакванията за по-високи разходи по заемите.

През миналата седмица ЕЦБ вече беше повишила лихвените проценти с изненадващо голяма стъпка. Това бе първото увеличение от единадесет години насам.

По данни на Евростат цените на енергоизточниците са се повишили най-значително през юли. Те са нараснали с 39,7% в сравнение с предходната година след увеличение от 42,0% през юни. Непреработените храни поскъпнаха с 11,0%, а цените на услугите се увеличиха с 3,7%.