Анализатор: При напускане на еврозоната Гърция би била доста по-гъвкава

Доброволното преструктутиране на дългове в Латинска Америка е сработвало до известна степен в миналото, но „мекото“ преструктуриране няма да помогне за решаването на проблемите на Гърция. Това е мнението на Стюарт Кълвърхаус, главен икономист в компанията за анализиране на възникващи пазари Exotix.

Между дилемата за преструктуриране на дълговете, която стои пред Гърция, и това, което се случи на Уругвай през 2003 година, се чертаят множество паралели, пише CNBC. Тогава Уругвай доброволно преструктурира дълговете си, след като изживя тежка финансова криза.

Уругвайското правителство удължи матуритета на облигациите си, без обаче да понижава купоновите плащания. Така се постигна стабилност на разходите за обслужване на дълга и бе избегнат банкрут.

При случая с Гърция обаче ситуацията е малко по-различна, обяснява Кълвърхаус.

„Сравнението е доста сложно. Мисля, че хората просто си спомнят факта, че някъде е имало удължаване на матуритетите преди няколко години в страна, имаща сходни проблеми със задлъжнялостта, и си казват, че след като това е проработило там, трябва да сработи и сега. Ситуацията обаче не е толкова категорична“, посочва той.

Уругвай имаше по-малки дългове и по-нисък дефицит от Гърция при влизането си в кризата, като голяма част от увеличението на съотношението дълг/брутен вътрешен продукт се дължи на обезценката на местната валута. Гъвкавостта на валутния курс помогна на правителството при възстановяването на инвеститорското доверие и повишаването на конкурентоспособността на икономиката.

Без напускане на еврозоната, Гърция не би имала тази гъвкавост, категоричен е Кълвърхаус.

При Уругвай се е наложила и сравнително по-малка редукция на дълговете в сравнение с това, което се очаква от Гърция. Латиноамериканската държава е извлякла полза и от силното глобално и регионално икономическо развитие, както и от нагласите, че проблемите са били предизвикани по-скоро от външната обстановка, отколкото от вътрешни проблеми.

Днес инвеститорите не си и помислят за аргументи, които да са различни от виждането, че проблемите на Гърция са предизвикани от самите действия на управляващите в страната.

Опитите за излизане от кризата в Аржентина от юни 2001 година може би са далеч по-добър аналог на случващото се в Гърция. Тогава обаче доброволното преструктуриране на дългове доведе до временен успех, отлагайки банкрута с едва шест месеца, посочва Кълвърхаус.

„Не смятам, че подобен ход ще сработи по посока възстановяване на устойчивостта и платежоспособността. С него може да се осигури още малко време, но не смятам, че това ще обърне динамиката на дълга. Това няма да доведе до решаване на проблема със съотношението дълг/брутен вътрешен продукт“, категоричен е той.

Отлагането е „единственото решение, за което има воля за обсъждане. Смятам, че трябва да се отиде по-далеч“, коментира анализаторът.

„Банкрутът може би е неизбежното последствие от операция по значително намаляване на дълговете чрез преструктуриране. Смятам, че те знаят, че всичко това ще свърши с банкрут някъде през следващата година“, завършва Кълвърхаус.