Опасенията за Grexit не влияят върху българските еврооблигации

България е най-уязвима от гръцки срив в региона заради банковата криза от миналата година и факта, че в сравнение с останалите страни в Европейския съюз (ЕС) страната има най-много банки гръцка собственост, писа Morgan Stanley миналата седмица. И все пак докато ЕС заплашва да спре средствата, които поддържат Гърция на повърхността, българските облигации се представят много по-добре от германските такива, коментира Bloomberg.

Докато през тази седмица акциите и облигациите се сринаха по целия свят заради възможността от дефолт на Гърция и риска от по-високи лихвени проценти в САЩ, България е отчасти защитена с помощта на един от най-ниските публични дългове в ЕС и правителство, което планира да намали бюджетния дефицит. Покачващите се нива на депозитите и печалбите направиха банковата индустрия на страната по-устойчива в сравнение с преди година.

„Рисковете за България не са незначителни, но мисля, че могат да бъдат добре контролирани“, казва Дмитри Баринов, паричен мениджър в Union Investment Privatfonds GmbH във Франкфурт. „От толкова време говорим за Grexit, че повечето икономически играчи са запознати със ситуацията и абсолютно подготвени“, допълва той.

Според доклада на Morgan Stanley 28% от банковите активи в България са в гръцки ръце, което е около два пъти повече от Сърбия и Румъния. Миналия юни властите в София спасиха третия най-голям кредитор и затвориха четвъртата най-голяма банка, и двете местна собственост, за да спрат масовото изтегляне на депозити, припомня изданието.

За да ограничи рисковете, по-рано тази година Българската народна банка (БНБ) накара клоновете на гръцките банки да продадат всичките си гръцки активи. Обединена българска банка (ОББ), контролирана от National Bank of Greece SA, е изпълнила това изискване, като според Пламен Маджаров, пазарен мениджър на банката, евентуален Grexit няма да има никакво влияние върху банковата система в България.

Местните регулации означават, че „гръцката банка-майка не може просто да изтегли парични средства по свое желание“, казва Ричард Сийгъл, ръководител за развиващите се пазари в Jefferies в Лондон.

Според данни на БНБ през февруари депозитите на българските домакинствата са отчели ръст от 4,6% от миналата година насам, а общата печалба на бизнеса е скочила с 24% за същия период. Очакванията към държавните облигации са подкрепени от желанието на премиера Бойко Борисов тази година да намали бюджетния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), който през 2014 г. беше 3,7%.

Дългът на правителството, който е около 30% от БВП, е най-ниският в ЕС след тези на Естония и Люксембург. Средният дълг в ЕС е 88%, като на Гърция е 180% според изчисления на Европейската комисия (ЕК) за тази година.

Лихвеният спред в доходността на българските облигации за 1,49 млрд. евро, изтичащи през септември 2024 г., спрямо германските държавни облигации падна до 5-месечния си минимум от 190 базисна пункта по-рано този месец. Цените на кредитните суапове за защита от фалит на страната са стабилни, след като достигнаха 2-месечния си връх от 165 базисни пункта в понеделник.

Цените на държавните облигации сочат, че повечето инвеститори не очакват Гърция да обяви дефолт и да напусне еврозоната, казва Реджи Шателие, директор за развиващите се пазари на Societe Generale SA в Лондон. Стимулите на Европейската централна банка (ЕЦБ) насърчиха търсенето на по-лихвоносни активи, като например българските и румънски облигации.

Макар че евентуално излизане на Гърция от еврозоната може да постави банките в България и Румъния под „някакво напрежение“, то ЕС и ЕЦБ ще наложат мерки, за да предотвратят разпространение на проблемите, пише Шателие. „Фактът, че количественото облекчаване на ЕЦБ съществува, със сигурност действа като предпазен механизъм на пазара“, допълва той.