Лаза Кекич: 2015 г. е година на икономическо възстановяване за ЮИЕ

За разлика от миналата година, 2015 г. като цяло е година на икономическо възстановяване за Югоизточна Европа (ЮИЕ). Това заяви Лаза Кекич, независим консултант и бивш регионален директор за Европа към Economist Intelligence Unit (EIU) в рамките на Четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, организирана от The Economist.

Страните в региона могат да се разделят на няколко категории от гледна точка на икономическото възстановяване, коментира експертът.

„От една страна, имаме страни, които отбелязват икономически ръст от 3% или повече, като Албания, Косово, Черна гора и Румъния. От друга страна - имаме страни, които отчитат известно изоставане – Сърбия и Хърватска, въпреки че последната съвсем наскоро стана член на Европейския съюз (ЕС). Накрая имаме страни, които се намират между тези две категории, с икономически ръст от около 2%, като сред тях са България и Босна и Херцеговина“, коментира икономистът.

„Прогнозите ни са, че това възстановяване ще бъде устойчиво и ще продължи и през следващите няколко години, макар и със скромен ръст“, коментира още той.

Причините за това развитие през тази година според него са няколко. От една страна  - възстановяване на икономиката в еврозоната, което макар все още да е слабо, е налице и има своето влияние. „Цените на петрола също подкрепиха региона“, коментира Кекич. Икономите са се възползвали и от вътрешното търсене и инвестициите, особено в някои страни.

„Възстановяването, което виждаме обаче, не е толкова силно, каквото е в Централна Европа“, каза Кекич, допълвайки, че според него това до голяма степен се дължи на факта, че ЮИЕ не е толкова обвързана с основния двигател на икономиката на Европа – Германия. Другата причина е ангажиментът за фискална консолидация, чиято идея се вижда в Централна Европа, но изостава на Балканите.

Според него дори тези сравнително скромни перспективи обаче са застрашени от няколко риска: волатилността на международните пазари, опасенията около икономическото състояние на Китай и други развиващи се страни, страховете за американската политика, както и продължаващите притеснения около Гърция, тъй като макар и по-малък, рискът от излизане на еврозоната все още съществува. Останалите рискове за икономическото развитие на региона според него са евентуално отслабване на еврото и не на последно място – забавянето при прилагането на необходими реформи.

„Регионът изостана сериозно по време на прехода“, коментира експертът. „Ако погледнем към перспективите сега, особено в Западните региони, те все още са под тези от 1989 г., което е шокиращо“.

Освен на отдалечеността от Германия, това се дължи на отложеното присъединяване към ЕС на някои страни, както и на разочароващите резултати от присъединяването на страни като Хърватска и България, поясни Кекич. По думите му все още има и фактори, останали още от времето на комунизма, които пречат на представянето и икономическия растеж на тези страни – лоша публична администрация, слаби институции, корупция.