Централната банка на Азербайджан повиши лихвените проценти за пръв път от близо пет години, съобщи Bloomberg. Регулаторът изпитва затруднения да върне доверието в националната валута след срива в цените на суровините.
Основният лихвен процент се повишава от 3 до 5% и увеличението влиза в сила в понеделник, за да се окуражат депозитите в азербайджански манат. Освен това мярката трябва да подобри инструментите на паричната политика, се казва в изявление на централната банка. Горната граница на диапазона на лихвения процент е увеличена от 5 на 10%, а долната остава без промяна на ниво от 2 на сто.
Регулаторите в третата по големина бивша съветска държава износител на петрол прибягват до по-скъпо кредитиране, за да подкрепят валутата. Само няколко дни по-рано президентът Илхам Алиев отказа да подпише закон, налагащ частичен капиталов контрол, припомня Bloomberg.
През 2015 г. азербайджанската валута поевтиня с над 50% спрямо долара след двукратно обезценяване. Това предизвика инфлация, като рейтинговата агенция Standard & Poor's прогнозира ръст на потребителските цени от 15% през 2016 г. в сравнение с темп от 2 на сто между 2012 и 2015 г.
Срива на маната доведе до отлив на капитали, което пък оказва натиск над банките и форекс пазара. В Азербайджан делът на депозитите в долари е 75% по данни на агенция Fitch. Централната банка премина към плаващ курс на валутата през декември, след като похарчи повече от половината си международни валутни резерви миналата година.
„Чрез повишаването на лихвения процент банката се стреми да овладее инфлацията“, казва Самир Алиев, анализатор в Центъра за подкрепа на икономическите инициативи в Баку. „Това е и част от политиката за връщане на доверието в маната“, допълва той.
Натискът над валутните пазари намалява през февруари, посочва Bloomberg. Манатът е най-добре представящата се валута този месец сред конкурентите си от бившите съветски републики и поскъпва с 4,2% спрямо долара.
Азербайджан не е променял лихвените проценти, откакто основната ставка беше понижена от 3,5 на 3% през юли, за да диверсифицира икономиката, която до голяма степен зависи от износа на петрол и природен газ.
Централната банка посочи, че манатът е поскъпнал спрямо долара през последните седмици, след като търсенето на американската валута намаляло. Регулаторът каза още, че ще следи внимателно макроикономическите развития и ще реагира своевременно чрез инструментите на паричната политика.
Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Как да изградим увереност?
Джорджина Родригес показа пищни извивки в голяма модна кампания за бельо
Пентагонът внезапно отменя разполагането на войски в Европа