Разширяването на ЕС през 2021 г.: Възраждане или забвение

В Черна г ора наблюдатели следят трансфера на властта между новата и старата власт, управлявала през последните 30 години. Политическата промяна на вятъра обаче може да бъде краткотрайна, тъй като икономическите последици от пандемията увеличават риска от неизпълнение на задълженията. Има риск и за туризма – основна индустрия за страната, което допълнително подкопава затруднените финанси на Подгорица.

Икономическите проблеми на мултиетническата страна от своя страна могат да отворят вратата за по-нататъшна нестабилност и влияние на Сърбия.

2021 г. обещава да бъде интересна и от гледна точка на изборите. В Косово ще бъдат проведени нови общи избори, след като две правителства паднаха последователно миналата година в резултат на вот на недоверие и съдебно решение. Това остави страната без управление преди празниците. Остава да разберем дали ще има по-стабилно правителство, което не е водено от бивши герои от войната.

В Албания Европейската комисия похвали усилията на страната през миналата година да приеме изборни реформи, които се разглеждат като предварително условие за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Блокът обаче беше по-малко ентусиазиран да чуе за конституционните промени, прокарани от управляващите социалисти, които според опозицията са политически мотивирани.

Българското вето засяга и Албания, защото страните от ЕС третират Скопие и Тирана пакетно. Това може да се използва от западни страни като Франция, които са скептични към разширяването на ЕС.

В Босна миграционният проблем и свързаните с него нарушения на правата, особено на хърватско-босненската граница, ще продължат като модел на некомпетентна администрация.

Като цяло интересът към Западните Балкани отслабва на международната сцена и вече е близо до предишното ниво на внимание, което регионът привличаше след сецесионните войни през 90-те години на ХХ век. По същия начин международното влияние на региона вероятно е надценено от собствените му жители. Както казва Томас Брей, бивш шеф на германската прес агенция DPA в Белград: „Останах с впечатлението, че чуждестранният интерес към Балканския регион е намалял драстично. Днес Балканите са регион за историци, учени и журналисти, които се специализират [в него]“.

„Мисля, че страните от Югоизточна Европа и преди всичко журналистите там, но разбира се и политиците, имат голям проблем, защото се подценяват погрешно - имат много центристки възглед за света. Дори интелектуалците, добре образованите хора, смятат, че целият свят се върти около Сърбия или Хърватия“, допълва той.

Повече от всякога бъдещото развитие на Западните Балкани и процесът на присъединяване към ЕС изглежда са в ръцете на самия регион. Ако не успее да се възползва от възможността, процесът на разширяване на ЕС ще изпадне в забвение.