Китай - изграждането на една мечта

Някои историци вярват, че Марко Поло никога не е ходил в Китай. Но дори и венецианският търговец, живял през XIII век, да не е видял крайбрежния град Ханджоу, той със сигурност е повлиял на мнозина със страхопочитанието си към това място, което е вдъхновило много други чуждестранни търговци. Поло описва града като „безспорно най-добрият и най-благородният в света“.

И „колкото и невероятно да звучи“, пише той, Ханджоу е бил само един от повече 1200 „велики и богати градове“ в южната част на Китай.

„Всичко, принадлежащо на този град, е е толкова голямо... че не е лесно дори да се опише“, разказва Поло.
По негово време е имало богато украсени дворци, павирани пътища и внимателно планирани устройство на китайските градове, които впечатлявали посетителите. Днес част от най-високите небостъргачи и най-огромните търговски центрове са свързани помежду си най-дългата мрежа от бързи влакове в света. И ако всичко върви по плана на Комунистическата партия, следващите две десетилетия ще предизвикат още редица въздишки, пише Economist.

До 2020 г. железопътната мрежа за високоскоростни влакове в Китай ще се разшири с близо две трети, добавяйки нови 7000 км към сегашната. Когато това се случи, почти всеки град с население от половин милион и повече души ще бъде свързан чрез въпросната мрежа. Това означава, че десетки милиони хора от провинцията ще се преместят в големите градове.

Според Световната банка до 2030 г. броят на жителите на градовете ще се увеличава средно с по 13 млн. души годишно, грубо колкото е населението на Токио.

След като поема поста председател на партията през 2012 г. Си Дзинпин (сега и президент на страната), започна очакваното си десетилетие на власт с лозунга „Китайската мечта“. Това беше изумително разминаване с традицията, свързана с партийната идеология и нейните лозунги. Сега думите му се ползват непрестанно в официални речи, влезли са книги, песни, а фразата се ползва преди всичко за описание на мобилните градски жители, стремящи се към удобствата на богатите.

Само преди 15 години такова нещо като средна класа не съществуваше в Китай. През 2011 г, когато страната достигна 50% урбанизация, стана ясно, че съдбата на партията лежи върху стабилността на градовете и удовлетворението на техните жители от средната класа.

Изпълнената предимно със села страна, която Дън Сяопин си поставя задача да „реформира и отвори“ в края на 70-те години, се превръща в предимно градска в своята икономическа и политическа насоченост. Благодарение на огромния прилив на мигранти, градското население на Китай се увеличи с повече от 500 млн. души откакто Дън започна реформите.

Ли Къцян, който пое поста министър-председател през 2013 г., вижда урбанизацията като нещо, което е от решаващо значение за икономическия успех на Китай. Той го нарича „гигантския двигател“ на растежа. Ли и други представители на властта обичат да цитират Джоузеф Стиглиц, който казва, че технологичните иновации в Америка и урбанизацията в Китай са „двата ключа“ към развитието на човечеството през XXI век.

Един нов грандиозен план за китайските градове, ръководен от премиера беше публикуван миналия месец. Той обаче признава за редица проблеми, сред които увеличаването на замърсяването, разрастването на градовете и задръстванията, както и нарастването на социалното напрежение. Освен това посочва, че урбанизацията в Китай изостава от тази в други страни, които са със сходни нива на развитие.

Правилното протичане на процеса по урбанизация ще помогне на Китай да расте бързо през следващите години. Ако нещата не се случат правилно, това означава катастрофа, носеща след себе си влошаване на неравенството, увеличаване на броя на гетата, ускоряване на глобалното изменение на климата и нарастване на общественото недоволство.