Временното управление в Ирак е изгубило милиарди

Скоро след като американските военни части в Ирак надделяха над силите на правителството на Садам Хюсеин през 2003 г., конвои от камиони започват да прииждат в базата на военновъздушните сили на САЩ „Andrews“ край Вашингтон, носейки необичаен товар – палети, натоварени със 100-доларови банкноти.

Парите, които били изтеглени от иракски правителствени сметки в САЩ, биват натоварени на транспортни самолети за Багдад. Администрацията на президента Джордж Буш-младши се надявала по този начин да предостави бърза финансова помощ на новото правителство и затруднената икономика на страната.

През следващата година и половина между 12 и 14 млрд. долара са изпратени на Ирак по въздушен път и още 5 млрд. долара по електронен. Съдбата на тези пари след пристигането им в Багдад се превръща в един от многото въпроси без отговор, характеризиращи периода на хаос по време на американската окупация, когато милиарди долари бяха вкарани в страната от САЩ в условията на ширяща се корупция, пише New York Times.

С разследването на случая се заема Стюарт Боуен-младши, който бива назначен като генерален инспектор, разследващ корупцията в Ирак през 2004 г. Той заключава, че по-голямата част от парите е била използвана по някакъв начин от иракското правителство. В продължение на години обаче той не успява да проследи средства на стойност милиарди долари, докато екипът му не разкрива, че между 1,2 и 1,6 млрд. долара са били откраднати и преместени в бункер в Ливан, за да бъдат пазени.

Боуен останал дълбоко разочарован от факта, че освен чрез неговия екип, президентската администрация не си мръдва пръста за разследване на изчезването на огромната сума пари. След разкриването на бункера пък администрацията на новия президент – Барак Обама, също не се заема с новата следа. Според Боуен една от причините американската страна да не продължи да разследва случая е доводът, че това са иракски пари, откраднати от иракчани.

Иракското правителство също не прави опити за връщане на парите и държи в тайна информацията за ливанския бункер.

Парите, които толкова прилежно биват занесени в Ирак, идват от Фонда за развитие на Ирак, създаден чрез резолюция на ООН през 2003 г. за събиране на иракските приходи от търговия с петрол. Средствата са били предназначени за възстановяването на Ирак, а резолюцията предлага създаването на надзорен съвет, който да се увери, че воденото от САЩ коалиционно временно управление, управлявало Ирак през 2003 и първата половина на 2004 г., и наредило паричните трансфери, използва парите в интерес на иракския народ.

Използването на пари от фонда за развитие, вместо такива, отпуснати от Конгреса на Ирак, до голяма степен развързва ръцете на временното управление, тъй като управлението на средствата подлежи на много по-слаб контрол от иракска страна, като в същото време липсва федерален надзор върху тях. 

Боуен посочва, че отчетността на средствата е толкова неточна и небрежна, че съществуват много малко достоверни документи, описващи използването им. „Нашите одитори интервюираха редица членове на временното управление и от тях научихме, че контролът върху Фонда за развитие на Ирак е бил некачествен“, отбелязва Боуен. „Това не са наши измислици, научихме го от хора от временното управление“, добавя той.

Бивши членове на американското финансово министерство оспорват нуждата от изпратените средства. Министерството вече е било изпратило 1,7 млрд. долара в брой към Багдад няколко седмици след инвазията, като след това установява нова иракска валута, въведена през октомври. Според членовете на министерството новата валута е прекратила нуждата от изпращането на още пари от САЩ.

Разследването на екипа на Боуен по случая с бункера започва през 2010 г., но дотогава Вашингтон отдавна е забравил за палетите с пари в „Andrews“. ЦРУ показва слаб интерес към случая, а ФБР се оправдава с липсата на юрисдикция по въпроса. Когато Боуен и екипът му опитват да проведат разследване в Ливан, срещат силна съпротива от страна на американското посолство в Бейрут. Институтът на генералния инспектор в Ирак бива премахнат през 2013 г.

Сега Боуен работи в частния сектор. Тоя смята, че поне някаква част от парите е била преместена от бункера и че е невъзможно да се каже дали има нещо останало там. Това, което остава след случая, е разочарованието на Боуен от липсата на сътрудничество от страната на собственото му правителство в опитите му да издири липсващите пари.