Китай и кризата в 5 графики

През 2015 г. ръстът на БВП на Китай падна до най-ниското си ниво през последните 25 години. Инвеститори и икономически анализатори от цял свят прекараха последната близо година в спекулации по въпроса на какво точно се дължи забавянето на китайската икономика.

Георги Вулджев от Инфограф представя пет графики, които описват нейното състояние в момента и могат да ни дадат една по-ясна и пълна представа на какво се дължи сериозното забавяне на растежа на втората най-голяма икономика в света.

На първата графика е показана динамиката на различните компоненти, които формират китайския брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен по метода на разходите. През 2015 г. инвестициите в основен капитал формират 42,4% от БВП, а крайното потребление 38,1%. За 2015 г. Китайският износ е равен на 22,7% от БВП, а вноса на 18%, което прави външният търговски баланс за годината 4,7%. 

От 1999 г. до 2010 г. се забелязва растеж в дела на разходите за инвестиции за сметка на дела на разходите за крайно потребление - динамика, която се обръща в последно време.

На втората графика е изобразена промяната на стойността на месечния внос и износ на страната, в сравнение със същия месец от предходната година.

От ноември 2014 г. се забелязва спад на вноса, който продължава през цялата 2015 г. С изключение на месеците февруари и юни 2015 г. същото важи и за вноса. Като цяло данните ясно показват, че 2015 г. е най-лошата година за китайската външна търговия от периода на глобалната рецесия през 2008-2009 г. Релативният баланс между внос и износ може и да се е подобрил през 2015 г. спрямо 2014 г., но това не е особена утеха на фона на цялостната картина.

На третата графика са показани ръстът на инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и ръстът на продажбите на потребителски стоки на дребно от февруари 2006 г. насам.Тези два индикатора на практика ни показват как се движат нивата на потребление и капиталообразуване в една икономика. Според данните от 2010 г. ръстът както на инвестициите, така и на продажбите на потребителски стоки е спаднал значително. Ръстът на продажбите на дребно е паднал до най-ниското си ниво от 10 години насам, а последният път, когато ръста на инвестициите е бил толкова нисък е било през 1998 г.

Забелязва се, че от началото на 2014 г. ръстът на инвестициите спада много по-стремглаво от този на продажбите - от 20% в последното тримесечие на 2013 г. до 10% в последното тримесечие на 2015 г. Годишният спад е най-голям за 2015 г. – общо 5,7% за периода декември 2014 г. – декември 2015 г. Отново припомням, че нивото на инвестициите във фиксирани активи на практика представлява нивото на капиталообразуване в една икономика, което е ключово за бъдещата и продуктивност и растеж. Така нивото на капиталообразуване в известна степен може да ни подскаже и в каква посока ще вървят бъдещите нива на потребление. В този ред на мисли преполовяване на растежа на инвестициите във фиксирани активи е логично да доведе и до чувствителен спад в производителността и съответно растежа на една икономика в бъдещи периоди.

За да разберем на какво се дължи този главоломен спад в ръста на инвестициите, трябва да обърнем внимание на състоянието, в което се намират китайските предприятия. На четвъртата графика са изобразени ръстът на печалбите на китайските предприятия и ръстът на броя предприятия, които са на загуба.

От последното тримесечие на 2014 г. и през цялата 2015 г., броят на губещите предприятия се увеличава, а печалбите намаляват. Това означава, че на практика китайските предприятия са в рецесия от ноември 2014 г насам. Пресичането на двете линии през ноември 2014 г. е ключов момент, който на практика маркира началото на рецесия за китайските предприятия и не случайно, както се вижда на Графика 3, растежът на инвестициите значително се забавя два-три месеца по-късно.

На последната графика е показано движението на Индекса на бизнес климата на пазара за недвижими имоти в Китай от 2006 г. насам. Стойности над 100 показват ръст в бизнес активността на пазара, а стойности под 100 - спад. Статията завършва с анализ на този индикатор, тъй като китайската строителна индустрия е най-голямата в света и според изследване от 2012 г. е равна на 26,7% от БВП на страната.

Данните показват, че бизнес климатът на пазара за недвижими имоти в Китай е под 100 (т.е. не спира да се влошава) от последното тримесечие на 2011 г. насам. Последният сериозен спад започва през първото тримесечие на 2014 г. и продължава до май 2015 г. след което отбелязва слабо покачване, макар индексът да остава далеч под 100.

Ако сравним графика 5 с графика 4, забелязваме, че точно едно тримесечие след началото на последния спад на този индекс ръстът на печалбите на китайските предприятия също започва да намалява, а броят на губещите предприятия да се покачва. Като се има предвид размера на строителния сектор в Китай, влошаването на бизнес климата на пазара за недвижими имоти със сигурност е оказало много сериозен отрицателен ефект върху състоянието на китайските предприятия, а оттук и върху други индикатори като ръста на инвестициите. 

Въпреки че според официалните данни ръстът на БВП на Китай все още е положителен и дори сравнително висок (над 6%) и поради това не можем да кажем, че китайската икономика технически е в рецесия, е пределно ясно, че бизнесът в Китай изпитва сериозни затруднения, дори това (все още) да не е довело до отрицателен ръст на БВП, коментира Вулджев. 

Ако продължи в същия дух, сериозният спад в ръста на инвестициите във фиксирани активи може да доведе до бъдещ спад в ръста на производителността и в последствие на растежа на китайската икономика, особено при положение, че потреблението също намалява.

И все пак трябва да помним, че в продължение на дълги години Китай следваше икономически модел, залагащ на инвестициите за сметка на потреблението. С други думи - производителността на труда на китайските работници беше изкуствено повишавана, а потреблението им потискано чрез задържането на нисък курс на валутата.

Резултатът от подобна политика е бърз първоначален растеж (при който инвестициите носят висока възвръщаемост, поради ниското първоначално развитие на инфраструктурата), последван от увеличаване на дълга в икономиката заради постепенно намаляваща възвръщаемост на инвестициите. 

Бизнес активността на пазара за недвижими имоти е в постоянен спад от четири години насам въпреки огромното наливане на ресурси в сектора от страна на държавни и полудържавни строителни компании и опитите за стимулиране на инвестициите чрез периодично сваляне на лихвените проценти от страна на централната банка. Това е сигурен знак, че в сектора всъщност са инвестирани прекалено много ресурси и просто няма достатъчно потребителско търсене, което да може да го балансира. Това означава, че в този сектор вероятно продължават да се прахосват значителни ресурси.

Всичко това статия може и да е индикация, че китайската икономика най-накрая е ударила тавана на растежа и оттук нататък нивата ще продължат да намаляват. Все повече се говори за неизбежната трансформация на китайската икономика от такава, фокусирана основно върху износа и индустриалното производство, към такава, базирана на потреблението. Много вероятно е динамиката на индикаторите, които разгледахме тук, да сигнализира, че този „преход“ вече е започнал, коментира още Вулджев.