Няма голям китайски интерес или залог в България и съответно за страната ни ще бъде много по-лесно да участва във формирането на европейския консенсус по отношение на общата политика спрямо Китай. Това каза Весела Чернева, заместник- директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис на ЕСВП, в предаването “В развитие” по Bloomberg TV Bulgaria.
“Това, за което трябва да внимаваме оттук нататък, според мен, ще бъде целият дебат около 5G технологиите и ролята на европейски компании като Ericsson - къде ще реши България да тръгне и въобще накъде ще върви европейския консенсус по отношение на Китай”, коментира тя.
Тя посочи, че антикитайските настроения са се увеличи много в Европа през последните месеци. “Правихме проучване на общественото мнение в 9 страни, включително и в България. Има две изключения от общото негативно отношение”. Чернева обясни, че едното изключение е Италия, която изглежда е била податлива на дипломацията на маските. “Китай изпрати маски и екипи с лекари в Италия. В същото време ЕС предостави 15 млрд. евро, после още една голяма инжекция в помощ на Италия. Но тези неща не се виждат толкова”, каза тя.
По думите ѝ другото изключение е България, където 22% от българите казват, че отношението им към Китай се е подобрило през последните месеци, а 22% казват, че се е влошило.
“България стои доста неутрално по отношение на Китай, за разлика от много други страни, в които има и много повече китайски инвестиции. Китай присъства в България доста слабо икономически”.
Чернева каза още, че българската гледна точка много често влиза в схемата на формата “17+1”.
“Това са страните от ЦИЕ, с които Китай е избрал да общува по този начин, защото са му твърде малки икономически, за да има отделни двустранни отношения с всяка от тях. За България е важно това, че ЕС всъщност не харесва формата, защото смята, че подкопава преговорната сила на Съюза по отношение на Китай”, обясни още тя.
Що се отнася до приетия закон за сигурността в Хонконг, Чернева коментира, че, това е напрежение, което се трупа от доста време.
“Европейските страни не гледат с никак добро око на де факто анексията на Хонконг. Това е сюжет, който трябва да следим, той тепърва ще се развива”, добави тя.
Според нея важният въпрос е до каква степен Европа е готова да жертва евтините китайски продукти и суровини, за да бъде по-защитена.
Експретът прогнозира, че Европа ще се опита в дългосрочен план да премести по-близо до себе си производства на стратегически продукти като антибиотици и съставки за производства от стратегическо значение, но няма с лека ръка да се откаже от предимствата на евтините стоки на Китай.
Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Тръмп пак посегна на Гренландия: Островът трябва да е наш
Ветроходци от Бургас с дубъл в юбилейното 50-о издание на регатата „Порт Варна 2026
Млад шофьор пострада при катастрофа край Варна
Един загина, а двама пострадаха при пожари за денонощие у нас
Цените на петрола скочиха рязко след поредния рунд атаки между САЩ и Иран
Пазарът на риба в България расте, огромна част от улова се изнася в Европа и Азия
Възрастните хора са актив за икономиката, в ОАЕ вече има агенция за дълголетието
Безплатното електричество е пътят към енергийно изобилие
AI няма да върне ерата на бърз растеж, предупреди Нобелов лауерат
Майкъл Бъри може да се окаже прав за производителите на чипове памет
Колите на старо поевтиняват, но не всички
Малката G-Class няма да се прави в Германия
Още една система вече е задължителна за всяка нова кола
Карбонът в суперколите е кошмар за инженерите
Новата Dacia Striker: 17 ключови факта
Куче герой: Хъски спаси дете от агресивна мечка (ВИДЕО)
Парламентът преизбра Антоан Гечев за шеф на "Разузнаване"-то
Наложиха възбрана на имотите на Олег Невзоров заради дело, свързано с "Баба Алино"
България: Сигурността на НАТО и Близкия изток вече са неразривно свързани
Българските води сред най-чистите в Европа: Безопасни са на 95%