Няма голям китайски интерес или залог в България и съответно за страната ни ще бъде много по-лесно да участва във формирането на европейския консенсус по отношение на общата политика спрямо Китай. Това каза Весела Чернева, заместник- директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис на ЕСВП, в предаването “В развитие” по Bloomberg TV Bulgaria.
“Това, за което трябва да внимаваме оттук нататък, според мен, ще бъде целият дебат около 5G технологиите и ролята на европейски компании като Ericsson - къде ще реши България да тръгне и въобще накъде ще върви европейския консенсус по отношение на Китай”, коментира тя.
Тя посочи, че антикитайските настроения са се увеличи много в Европа през последните месеци. “Правихме проучване на общественото мнение в 9 страни, включително и в България. Има две изключения от общото негативно отношение”. Чернева обясни, че едното изключение е Италия, която изглежда е била податлива на дипломацията на маските. “Китай изпрати маски и екипи с лекари в Италия. В същото време ЕС предостави 15 млрд. евро, после още една голяма инжекция в помощ на Италия. Но тези неща не се виждат толкова”, каза тя.
По думите ѝ другото изключение е България, където 22% от българите казват, че отношението им към Китай се е подобрило през последните месеци, а 22% казват, че се е влошило.
“България стои доста неутрално по отношение на Китай, за разлика от много други страни, в които има и много повече китайски инвестиции. Китай присъства в България доста слабо икономически”.
Чернева каза още, че българската гледна точка много често влиза в схемата на формата “17+1”.
“Това са страните от ЦИЕ, с които Китай е избрал да общува по този начин, защото са му твърде малки икономически, за да има отделни двустранни отношения с всяка от тях. За България е важно това, че ЕС всъщност не харесва формата, защото смята, че подкопава преговорната сила на Съюза по отношение на Китай”, обясни още тя.
Що се отнася до приетия закон за сигурността в Хонконг, Чернева коментира, че, това е напрежение, което се трупа от доста време.
“Европейските страни не гледат с никак добро око на де факто анексията на Хонконг. Това е сюжет, който трябва да следим, той тепърва ще се развива”, добави тя.
Според нея важният въпрос е до каква степен Европа е готова да жертва евтините китайски продукти и суровини, за да бъде по-защитена.
Експретът прогнозира, че Европа ще се опита в дългосрочен план да премести по-близо до себе си производства на стратегически продукти като антибиотици и съставки за производства от стратегическо значение, но няма с лека ръка да се откаже от предимствата на евтините стоки на Китай.
Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Италиански град забрани велосипедите
Русия отзова посланика си в Лондон
Хороскоп за 24 август 2026
От синдикат "Образование" се обявиха против започване на учебната година на 14 септември
Волейболните националки загубиха от Гърция на европейското
На Бесент сигурно му се иска някой друг да е финансов министър на САЩ
Центровете за данни търсят нови дестинации, може ли България да е една от тях?
"Първородният грях" е заложен в ДНК-то на изкуствения интелект
Новата кампания на Тръмп рискува Иран да удари из целия Персийски залив
Путин залага, че Русия може да страда повече от Украйна
DIRAVI - забравеното инженерно чудо на Citroën
Джаз, наркотици и Ferrari: автомобилите на Майлс Дейвис
Lexus затвори глава от историята си - LC и V8 си отиват заедно
Всеки пети шофьор изключва система, която ще му спаси живота
Bugatti реставрира стар Veyron, за да го превърне в истинско бижу
Четири дни кибератака: Ирански хакери удариха енергиен обект във Великобритания
Лавров: НАТО и ЕС няма да успеят да се дистанцират от помощта за Украйна
Зеленски: Украйна не е участвала в никаква операция, свързана със саботажа на "Северен поток"
Самолетът Ил-76 ликвидира основните огнища на пожарите в Сърбия
Израел заплаши „Хамас“ с нови удари в Газа заради дронове и балони