Няма голям китайски интерес или залог в България и съответно за страната ни ще бъде много по-лесно да участва във формирането на европейския консенсус по отношение на общата политика спрямо Китай. Това каза Весела Чернева, заместник- директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис на ЕСВП, в предаването “В развитие” по Bloomberg TV Bulgaria.
“Това, за което трябва да внимаваме оттук нататък, според мен, ще бъде целият дебат около 5G технологиите и ролята на европейски компании като Ericsson - къде ще реши България да тръгне и въобще накъде ще върви европейския консенсус по отношение на Китай”, коментира тя.
Тя посочи, че антикитайските настроения са се увеличи много в Европа през последните месеци. “Правихме проучване на общественото мнение в 9 страни, включително и в България. Има две изключения от общото негативно отношение”. Чернева обясни, че едното изключение е Италия, която изглежда е била податлива на дипломацията на маските. “Китай изпрати маски и екипи с лекари в Италия. В същото време ЕС предостави 15 млрд. евро, после още една голяма инжекция в помощ на Италия. Но тези неща не се виждат толкова”, каза тя.
По думите ѝ другото изключение е България, където 22% от българите казват, че отношението им към Китай се е подобрило през последните месеци, а 22% казват, че се е влошило.
“България стои доста неутрално по отношение на Китай, за разлика от много други страни, в които има и много повече китайски инвестиции. Китай присъства в България доста слабо икономически”.
Чернева каза още, че българската гледна точка много често влиза в схемата на формата “17+1”.
“Това са страните от ЦИЕ, с които Китай е избрал да общува по този начин, защото са му твърде малки икономически, за да има отделни двустранни отношения с всяка от тях. За България е важно това, че ЕС всъщност не харесва формата, защото смята, че подкопава преговорната сила на Съюза по отношение на Китай”, обясни още тя.
Що се отнася до приетия закон за сигурността в Хонконг, Чернева коментира, че, това е напрежение, което се трупа от доста време.
“Европейските страни не гледат с никак добро око на де факто анексията на Хонконг. Това е сюжет, който трябва да следим, той тепърва ще се развива”, добави тя.
Според нея важният въпрос е до каква степен Европа е готова да жертва евтините китайски продукти и суровини, за да бъде по-защитена.
Експретът прогнозира, че Европа ще се опита в дългосрочен план да премести по-близо до себе си производства на стратегически продукти като антибиотици и съставки за производства от стратегическо значение, но няма с лека ръка да се откаже от предимствата на евтините стоки на Китай.
Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам