Бюджетни стимули срещу бюджетни ограничения

В икономическите политики също има модни увлечения, пише британският Economist.

Миналата година лидерите на Г-20 обявиха бюджетна подкрепа за икономиките в кейнсиански стил, обещавайки фискални стимули на стойност 2% от световния БВП, за да стимулират търсенето.

На последната си среща в Торонто в края на миналия месец обаче групата на най-големите икономики обеща да намали поне наполовина дефицитите си до 2013.

Макар че Г-20 си остави място за маневри, промяната в тона между двете срещи бе очевидна. Благодарение на гръцката дългова криза, която изплаши политиците, бюджетните стимули бяха заменени от съкращаване на дефицитите.

Тенденцията е най-отчетлива в Европа, където всички големи икономики обявиха намаление на държавните разходи или увеличение на данъците през последните седмици, но се забелязва навсякъде.

Японският премиер Наото Кан инициира дебат за вдигането на данъка върху потреблението в разгара на кампанията за горната камара на парламента. В САЩ страховете на конгреса относно дефицита осуетиха усилията на президента Обама да прокара нови мини-стимули.

В Европа Германия отдавна е сред най-отявлените поддръжници на фискалните рестрикции, макар че краткосрочните й планове са скромни – намаление на дефицита с 0,4% от БВП през 2011.

Испания бе единствената голяма европейска икономика, принудена от финансовите пазари да предприеме незабавни и болезнени мерки. Великобритания също пое по този път, с бюджет, който обещава снижаване на дефицита с 2% от БВП догодина.

Изтичането на стимулиращите програми в Америка вещае спад на дефицита с 1,3% от БВП през 2011 – цифра, която може да нарасне значително ако конгресът предотврати разширяването на програмите за данъчни намаления на предишния президент Буш.

Може да настъпят доста промени, но засега богатите страни изглеждат готови за намаление на дефицитите в размер на 1% от техния съвкупен БВП през следващата година – най-голямото съгласувано свиване на бюджетните дефицити за последните четири десетилетия.

За кейнсианците преминаването към строги икономии е колосална грешка. Икономистът Пол Кругмън, пишещ често за New York Times, се безпокои, че политиците, които взаимстват изказванията си от томовете с речи на Хърбърт Хувър (президент на САЩ по време на Голямата депресия), ще тласнат световната икономика именно в депресия.

При висока безработица, БВП под потенциалния, все още слаби частни инвестиции и лихви, близки до нулата, Кругмън и съмишлениците му твърдят, че фискалните стимули остават основна подкрепа за икономиката и че намаляването на дефицитите сега би причинило стагнация и дефлация.

От друга страна, привържениците на бюджетните рестрикции вярват, че те са както необходими, така и подходящи: дефицитното финансиране не може да продължава вечно, а чрез засилване на доверието у фирмите и домакинствата и понижаване на рисковите премии по държавните дългове, добре премереното заздравяване на държавните финанси всъщност може да подкрепи растежа.

И двете страни на дебата опростяват прекалено аргументите си. Твърдият кейнсианец Кругмън омаловажава връзката между поведението на фирмите и домакинствата и техните очаквания за бъдещите държавни разходи и данъци.

Например ако компаниите трупат кеш, тяхната неохота да инвестират може да е свързана по-скоро с несигурност в регулаторен и финансов план, отколкото със слабо потребителско търсене. Ако правителствата разсеят тази несигурност, бизнесът може да започне да харчи.

Преувеличенията на застъпниците на строгите бюджетни ограничения са още по-опасни. Те базират аргументите си на примери от 90-те години, когато страни като Канада и Швеция съкратиха дефицитите си и преживяха икономически бум.

В повечето от тези примери обаче лихвите паднаха рязко или местните валути се обезцениха. Тези средства сега не са на разположение: лихвите вече са достатъчно ниски, а пък валутите на богатите страни не могат да се обезценят изведнъж. Без тези буфери е малко вероятно фискалните рестрикции да подкрепят растежа.

Залитането по рестрикциите също така измества приоритетите на политиците. Много европейски правителства например се концентрират върху съкращаване на дефицитите в момент. когато трябва да раздвижат трудовите си и продуктови пазари.

Нов анализ на МВФ показва, че бюджетните ограничения, съчетани със структурни реформи, биха довели до доста по-висок растеж, отколкото само ограниченията.

В Америка новият полъх към фискални рестрикции пречи на политиците да прокарат временни (и разумни) стимулиращи мерки, като същевременно не ги подтиква към справяне с източниците на огромния средносрочен дефицит, един от които е нереформираната социална сфера например.

Резултатът вероятно няма да е нова Голяма депресия, но може да е по-слабо и по-бавно възстановяване от това, което трябва да бъде, завършва британското издадние.