Джим Роджърс: САЩ може да претърпят по-лоша стагфлация, отколкото през 70-те

Американската икономика вероятно ще претърпи по-лоша стагфлация (нисък растеж и голяма безработица на фона на висока инфлация – бел. ред.) от тази през 70-те, което ще вдигне доходността по облигациите, заявява пред CNBC прочутият инвеститор Джим Роджърс.

Според него правителствата прикриват проблема с инфлацията, а последното поскъпване на щатските ДЦК той окачествява като балон.

„С повишаването на инфлацията, емитирането на още повече облигации и печатането на пари от правителствата, неминуемо ще се стигне до спад в цената на облигациите (ръст в доходността им – бел. ред.)“, посочва Роджърс.

Неговата гледна точка не съвпада с тази на други, като например известният икономист Нуриел Рубини, който говори за депресия.

Между 1974 и 1978 година средната инфлация в САЩ е била 8%, докато безработицата е достигнала пик от 9% през май 1975 г. Понастоящем безработицата е 9,1%, докато потребителската инфлация е 3,8% на годишна база.

Роджърс смята, че сега инфлацията ще е още по-висока защото през 70-те само Федералният резерв е печатал пари, докато сега това правят много от централните банки.

Според други икономисти американската икономика изпитва рецесия на счетоводния баланс между активи и задължения, точно както японската през 90-те, което предполага риск от продължителен период на спадащи цени и активи.

В случая с Япония, въпреки разхлабената парична политика, доходността на японските ДЦК продължава да се понижава - 10-годишните облигации се търгуват на едва 1%. Роджърс обаче е убеден, че ситуацията в САЩ ще се развие по друг начин.

„Една от разликите е, че когато Япония разхлаби монетарната си политика тя бе най-големият кредитор в света, докато сега Америка е най-големият длъжник, и то не просто в света, а в цялата история на света, а доларът е световната резервна валута. Така че има фактори, които може да не успеят да задържат лихвите в САЩ“, обяснява той.

Роджърс, който през юли заяви, че продава „на късо“ щатски ДЦК, признава, че вижданията му за американските облигации още не са се избистрили. От юли насам доходността по 30-годишните щатски ДЦК се понижи от 4,36% до 3,15%. 

За разлика от Бил Грос, мениджър на най-големия облигационен фонд в света Pimco, който по-рано през годината се предаде, след като също имаше „мечи“ виждания за цените им.

„Очевидно Бернанке отново подкрепя пазара, като надува още балона при щатските ДЦК“, казва Роджърс.

В момента Роджърс е предпазлив и избягва облигациите, а залагането си за стагфлация се опитва да осребри чрез „дълги“ позиции в суровини и валути (като юана например) и „къси“ в акции.

През 70-те инвеститорите не спечелиха много от акциите, но натрупаха състояние от суровините, припомня той.

„Не бих съветвал никой да купува облигации, а по-скоро да продава“, казва Роджърс. „Ако бях портфолио мениджър на облигации щях да си сменя работата“, споделя той.