Голямата нефтена индустрия се завръща в Мексиканския залив

През октомври 2010 администрацията на Обама вдигна петмесечна забрана за добив на петрол в дълбоки води на американската територия в Мексиканския залив след катастрофалния петролен разлив на British Petroleum. Три години по-късно, световните нефтени компании отново прииждат към най-дълбоките води на залива, издействайки си договори за наем и разрешителни за сондиране с рекордни темпове, съобщава Business Week.

Броят на разрешителните за сондиране, издадени за американските води в Мексиканския залив, са достигнали рекордните 807 до 26 септември, според новият доклад на Bloomberg Industries, което представлява увеличение с повече от 14% спрямо същия период през миналата година.

Според нефтената компания Baker Hughes до 27 септември е имало 62 платформи в залива, повече от всякога за последните 4 години. Броят на платформите падна драстично след експлозията на Deepwater Horizon през април 2010, стопявайки се до една дузина в продължение на 3 месеца след катастрофата.

„Мексиканският залив определено се завърна“, каза Джюлиус Уокър, стратег по енергийните пазари в UBS Securities. “Фокусът прекалено много се измести към бумът на наземни находища на шистов газ и много хора забравиха за Залива.“

Докато добиването на нефт от скалите в Северна Дакота, Тексас и Оклахома заливаше заглавията и помогна увеличаването на американското нефтено производство да достигне 20-годишен връх, най-големите нефтени компании скромно извличаха ресурси в Мексиканския залив.

Досега през тази година Royal Dutch Shell беше най-активната, наемайки площ за общо $144 милиона, която Бюрото по регулиране на водната енергия пусна на търг. Shell придобиха 7 нови разрешителни, досега, за изкопаване на нови кладенци, почти изцяло в Централния залив. Дори и да е непрекъснато замесена в съдебни спорове заради разлива през 2010г, British Petroleum си остава втората най-активна петролна компания след Shell, в получаването на разрешителни за копаене на нови кладенци в Залива. British Petroleum е получила 7 разрешителни тази година, добавяйки ги към 10-те, издадени й през 2012.

Докато по-малките и средно големите нефтени компании бяха теглещата сила пред революционното добиване от скали на сушата, само най-големите могат да си позволят да копаят в Мексиканския залив. „За да работиш в дълбоките води на Залива трябва да си голям“, заявява Уокър.

В най-отдалечените краища на Залива, където дъното е на 3 километра под водата, масивни плаващи нефтени платформи изкопават повече от 6 километра под морското дъно, за да се доберат до залежи на нефт или природен газ, заровени под гигантски слой сол.

Технологиите в дълбоководните участъци на Залива са станали толкова прецизни, че инженерите са способни да определят с точност до няколко части от метъра къде да копаят с километри под морското дъно. Това е все едно да забучиш миниатюрна сонда в нечий заден двор, от самолет, летящ на 9 хиляди метра надморска височина. Подобна прецизност изисква огромно количество технически „ноу-хау“ и много дълбоки джобове.

„Единични кладенци могат да струват милиони долари“, каза Уокър. „Това е съвсем различна история от наземните дейности.“

Въпреки възобновената дейност, производството на петрол в Залива е с около 30% по-ниско от рекордите, достигнати през 2009, позовавайки се на данни на Енергийния департамент. Но Мексиканският залив е призван да играе ключова роля в постигането на целта на администрацията на Обама да понижи вноса на петрол с 30% до 2020 г.

Според федерални изчисления количеството на неоткрит, възобновяем нефт и природен газ в дълбоките води на Залива, възлиза на 78 милиарда барела.