Алън Грийнспан: Балоните са функция на човешката природа

„Винаги съм допускал, че способността на икономиката да издържи затягане на лихвите в размер на 300 базисни пункта ревизира възгледа на пазара относно устойчивостта на балона и доведе до повишаването на равновесното ниво на Dow Jones Industrial Average. Но дотком балонът бе възобновен“, коментира Грийнспан.

„Когато се издуват балони, те водят свой живот. Много е трудно да бъдат спрени и да не предизвикат криза на пазара. Фед с Волкър начело се изправи и обезвреди високия ръст на инфлацията през 1979 г., но трябваше да се справи с острата икономическа контракция. Балоните трябва да изминат своя път. Балоните са функция на неизменната човешка природа. Очевидно, въпросът е как да ги управляваме“, продължава той.

„Всички балони се издуват и след това се пукат. Но е от критично значение как се финансират. Дотком балонът (1994-2000 г.) предизвика огромен финансов колапс с почти никакви доказателства за влияние върху икономиката. Подобно на 19 октомври 1987 г. Dow Jones Industrial Average спадна с 23% за един ден“, припомня централният банкер. „И в двата случая цените на акциите се сринаха, удължавайки загубите на притежателите им - най-вече пенсионните и взаимните фондове и домакинства.“

„Оказва се, че причината, поради която последният имотен балон бе коренно различен, бяха токсичните активи, високорисковите ипотеки и експозициите към тях, за които имаше много малък капиталов буфер. При срив в цените на акциите без дълг държателите без достатъчен капитал поемат целия товар на загубите, но не е налице периодично разпространение. Не такъв бе случаят с имотния балон или с високозадлъжнелия фондов пазар през 1929 г.“, казва още Грийнспан.

Според някои анализатори икономиката преживява балон след балон и сме обречени на повторението на този цикъл.

„Съгласен съм. Бих заключил, че балоните са функция на човешката природа. Нямаме достатъчно наблюдения, но моята ориентировъчна хипотеза за това, пред което сме изправени, е, че необходимо и достатъчно условие за издуването на балон е продължителният период на стабилна икономическа активност и ниска инфлация. Ето защо това е един много труден политически проблем. Мисля, че централните банки, които вярват, че могат да изпуснат балоните, функционират в илюзорна реалност“, казва той.

Грийнспан счита твърдението на икономистите, че балоните са знак, че няма достатъчно продуктивни инвестиции в икономиката, за основен проблем.

„Въпросът е „Защо?“. Ако проследите историята на средното развитие на компонентите на БВП, това, което ще откриете, е, че целият недостиг на икономическа активност след 2008 г. се намира в дълготрайните активи, основните структури. Всяко едно от десетте следвоенни възстановявания бе задвижвано от по-големия ръст на дълготрайните активи от този на БВП. Какво се обърка?

Страхът на предприятията и домакинствата завладя пазарите по начин, какъвто не сме виждали преди началото на Втората световна война. Делът на нефинансовия корпоративен ликвиден паричен поток, който корпоративният мениджмънт избираше да инвестира в неликвидни дълготрайни активи, спадна до най-ниското ниво в мирни времена от 1938 г. насам. Домакинствата започнаха масивен преход от дългосрочно притежание на жилище към отдаване под наем“, заявява Грийнспан.

„Страхът някак си изчезна, но дефицитът в БВП спрямо потенциала все още се дължи предимно на многото дълготрайни активи, които се обезценяват силно. Определено има доказателства, че икономиката набира скорост. Финансовата система най-сетне започна да кредитира. Но, това което не знаем, е дали, когато възстановяването забърза ход, няма да поеме отново надолу“, продължава своя коментар централният банкер.

„През последните години брутните спестявания и капиталовите инвестиции като дял от БВП намаляват значително. Причината е забавянето в ръста на производителността на труда и стандарта на живот. Проблемът е, че правителствените дефицити потискат националната склонност към спестяване. Докато не се преборим с това, ще бъде трудно икономиката да тръгне по устойчив път“, завършва Грийнспан.