Диктаторите могат да спят спокойно

Доналд Тръмп може да бъде обвиняван в много неща, но в едно не: липса на последователност. В действията на президента на Съединените щати се прокрадва един модел, който е толкова прост, колкото е опасен: който гали неговото его и пълни касите на САЩ е негов приятел, който не – става враг. Този почти небрежен подход в Близкия изток се дължи не само на характера на Тръмп. По-скоро той продължава стратегия, която характеризира американската външна политика в региона от десетилетия насам и може да бъде обобщена по следния начин: Икономическите интереси са по-важни от човешкия живот. 

Деспотите в Близкия изток са предопределени за тези мръсни съюзи: имат пари, някои дори петрол, а техният авторитарен лидерски стил им дава и влияние. В замяна на това Тръмп е готов да приеме нарушенията на основните човешки права. И трансформира и без това една крехка област в истинско минно поле, коментира за Die Zeit Андреа Бакхаус.

Тръмп нарича египетския президент Абдел Фатах Саид Хусайн Халил ас-Сиси „велик приятел", който върши „фантастична работа“. От пуча през 2013 г. Сиси действа с крайна строгост спрямо критиците си, систематично нарежда арести и мъчения на активисти за правата на човека, журналисти, хомосексуалисти. На практика той погреба цялото гражданско общество, но... на Доналд Тръмп не му пука.

Затова фактът, че въпреки наличните доказателства Тръмп ще остави безнаказно поведението на саудитския принц Мохамед бин Салман, е изненадващ. Но последиците от това биха могли да надминат всички други подобни решения досега.

В странно изявление Тръмп оневинява принца за каквито и да е политически последици за убийството на Джамал Кашоги, като така представлява САЩ, където саудитският журналист живя в изгнание. Убийството на Кашоги в консулството в Истанбул на 2 октомври все още не е напълно разкрито. Но едва ли някой се съмнява в това, че самият принц стои зад него. Дори тайните служби на Тръмп, ЦРУ, предполагат, че принц Салман лично е заповядал убийството на критика на режима. Тръмп обаче отказва да го обвини, дори напротив: САЩ възнамеряват да „останат постоянен партньор на Саудитска Арабия", защото светът, казва той, е „много опасно място". Америка на първо място!

По-страшно в случая: Тръмп дори не се притеснява да отрече вината на принца. От изявлението му става ясно, че той ще застане зад него, дори ако ясно се докаже, че е заповядал убийството. Убийството на Кашоги е "ужасно", но принцът многократно е уверявал, че не е знаел за него, пише Тръмп. Дали това е вярно или не, Тръмп не можел да каже: „Може би той е знаел за него, може би не". За Тръмп това е второстепенно, важното в случая е, че Рияд е „прекрасен съюзник“ в борбата срещу Иран и тероризма.

Отвъд съществените нарушения действията на Тръмп изпращат опасен сигнал към деспотите в Близкия изток. Щом дори и американският президент така открито не обръща внимание на основните ценности на либералния ред  - свобода на пресата и на изразяването, правоприлагането и върховенството на закона - тогава те могат да се надяват вече никой да не им чете лекции за морал, да не говорим за санкции и наказания.

Разбира се, Западът отдавна имаше трудна връзка с деспотите в Близкия изток. Европейската външна политика също се основава на интереси, а не на прилагането на чисто морални убеждения. Тя също следва прост модел. Реториката звучи предизвикателно: настоятелно призовава деспотите да подкрепят човешките права и да провеждат най-малко разумно справедливи избори. Въпреки това диктатори като Мубарак и Кадафи бяха подкрепяни, въпреки че насилват собствения си народ, защото се предполагаше, че осигуряват стабилност и борба с тероризма. Този погрешна преценка не бе променена дори от Арабската пролет, въпреки че европейците много ясно видяха към какво се стремят хората в арабския свят, а именно - същото, като тях - демокрация, зачитане на правата на човека, свобода на изразяване.

И до днес икономическите сделки с автократични държави като Египет са по-важни за европейските правителства, отколкото последиците от опустошителното положение с човешките права. В Сирия можете да видите западната безпомощност в безупречна степен. В продължение на седем години владетелят Асад можеше да бомбардира собствения си народ, да го остави да гладува и да измъчва собствените си хора пред очите и със знанието на световната общественост. Той можеше да прави това, защото Западът пропусна момента да се намеси, преди Асад да може да разшири властта си с помощта на поддръжниците си Иран и Русия.

Въпреки всичко международната общност все още се опитваше да се придържа към етичните принципи, поне символично. Но на това може да се сложи край сега. Саудитският принц започна опустошителна война в Йемен, нареди отвличането на главата на ливанското правителство, затваря опонентите си, а сега уби и критично настроен журналист. Но с помощта на Тръмп сега всичко може да му се размине.

В самата арабска страна нарастват критиките към принца. Европейците могат да използват това и трябва да дадат да се разбере: няма да последват примера на Тръмп. Ако Германия спре износа на оръжие, това е истинска стъпка. Може да е трудно да се държат отговорни виновниците или да се позволи независимо разследване под наблюдението на Организацията на обединените нации. Но европейските държавни глави могат и трябва да реорганизират отношенията си със саудитското кралско семейство в дългосрочен план. Чрез икономически санкции, забрани за влизане, отмяна на оръжейни сделки, разследване на военни престъпления по време на войната в Йемен те могат да увеличат натиска върху кралското семейство. И по този начин може би да създадат условия за промяна в Саудитска Арабия.

Това би било важен сигнал не само за хората в Близкия изток, които трябва да живеят с произвола на тези деспоти. Но и за всички, които не искат да живеят в свят, в който нормите вече не са валидни.