Меме манията променя американските пазари

Естеството на лотарийните акции отдавна е тема на дебат в общността на поведенческите финанси. Икономистите обикновено ги анализират през призмата на две ключови концепции: инвеститорско пристрастие (или идеята, че някои инвеститори обичат лотарийните акции, тъй като разглеждат пазарите като форма на хазарт) и информационна асиметрия (или факта, че инвеститорите на дребно нямат данни, които биха им позволили да вземат разумни решения относно постъпленията от акциите, което подкопава концепцията за рационалните икономически участници).

Новото изследване обаче твърди, че трети фактор може да бъде още по-важен при анализа на лотарийните акции: „вниманието“, или въпросът къде и как инвеститорите избират да се съсредоточат в екосистема, наводнена от данни, но измъчвана от ехо камери. Може би не е изненадващо, че четиримата икономисти твърдят, че акциите, които показват най-драстичните колебания в цените, са тези, свързвани с експлозивни увеличения на търсенията в Google, корпоративните новини и интернет дебатите.

Те също така демонстрират връзка между плътността на социалните мрежи - тоест кибер племеничеството - и манията за лотарийни акции. По-малко очевидно, четиримата подчертават друга констатация: манията по лотарийните акции почти винаги избухва около активи, които инвеститорите чувстват близки, било защото са добре познати брандове, като GameStop или Trump, и/или защото са географски близо до инвеститорите, като компаниите в градските центрове. Изследователите пишат: „Лотарийната аномалия се засилва от голямото внимание на инвеститорите (представено от силното покритие от финансови анализатори, значими изненади в отчетите или скорошни екстремни положителни възвръщаемости) и интензивните социални взаимодействия (илюстрирани от социалната свързаност във Facebook или гъстотата на населението в близост до централата на фирмата)“.

Как трябва да реагират регулаторите? Няма лесни отговори. Преди няколко месеца Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) публикува доклад за възникналия проблем с Robinhood, който призова за по-добро наблюдение на пазара, обучение на инвеститорите и промени в пазарните структури, за да станат те по-стабилни при прилив на търговия. Всичко това е разумно.

SEC обаче изглежда малко вероятно да направи нещо особено радикално. Вместо това регулаторите изглежда се надяват, че оставянето на риска на купувачите ще доведе до самокоригиране на меме манията, след като достатъчно инвеститори на дребно си изгорят пръстите.

Може би това ще охлади истерията: много меме акции, които нараснаха по-рано тази година, наскоро не се представят добре. Но тенденцията изглежда малко вероятно да изчезне. В края на краищата, този дигитален дух, известен като социални мрежи, не може скоро да бъде върнат в бутилката, в областта на политиката или финансите.

Истинският урок за инвеститорите е, че във финансите, както и в политиката, те трябва да изучават моделите на вниманието в киберпространството толкова, колкото и икономическия фундамент, за да разберат накъде отиват пазарите, поне в краткосрочен план. Тръмп вече е пазарно меме във всеки един смисъл.