Завръща ли се призракът на стагфлацията от 70-те?

Висока инфлация, нисък растеж. Звучи ли познато? Призракът на 70-те, пропъден в продължения на десетилетия, отново се прокрадва в съзнанието на инвеститорите, пише Financial Times.

Цените на петрола тип Брент се отдръпнаха от последните пикове, но остават доста над 100 долара за барел. Поскъпването на основни храни вече създава проблеми в много от развиващите се икономики. Централните банки на САЩ и Великобритания намалиха прогнозите си за растежа, а повишиха тези за инфлацията.

При все още крехкото възстановяване в Америка и много области на Европа, съществуват страхове, че бързо растящите цени на горивата и храните може да започнат да тласкат нагоре цените на други стоки и услуги. Този сценарий, съчетан със слабия растеж, може да доведе до стагфлация, подобна на тази от 70-те.

„Стагфлацията е най-големият риск за пазарите”, казва Робърт МакЕйди, глобален ръководител Кредитни анализи и Стратегии в BNP Paribas. „Инфлацията е реална и ще продължи. Тя е сериозен проблем, особено ако растежът остане слаб. Ако това доведе до стагфлация, то всички очаквания за пазарите и глобалната икономика ще се преобърнат."

Джеръми Грантъм, основател и главен стратег на GMO (която управлява фондове), се безпокои, че спадът в цените на повечето суровини, който осигури благоприятна почва за икономическия растеж през 90-те и началото на последното десетилетие, няма да се повтори.

”Отсега нататък ценовият натиск и недостигът на ресурси ще ни съпътстват неизменно. Това ще намалява все повече растежа на развитите и развиващите се икономики, поставяйки тежко бреме върху бедните страни”, казва той.

Суки Ман, кредитен стратег в Societe Generale се съмнява, че стагфлация от калибъра на тази през 70-те, когато годишната инфлация в някои развити страни като Великобритания надхвърли 20%, ще се повтори. Той обаче предупреждава за лека форма на стагфлация, при която инфлацията се движи в границите на 5-10% годишно.

Джим О’Нийл пък, позитивно настроеният шеф на Goldman Sachs Asset Management, не вярва в стагфлацията. „Мисля, че основното събитие през втората половина на годината ще бъде забавянето на инфлацията и известно поевтиняване на суровините”, очаква той.

Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ и понастоящем професор в Харвард, посочва, че слабият растеж е нормален след дълбока финансова криза. При този нисък растеж, според него, инфлация над целевите нива на централните банки може да е полезна.

„Мъничко инфлация определено е по-малкото зло, отколкото още по-нисък растеж. По 5% инфлация през следващите 2-3 години няма да е краят на света”, изтъква той.

За икономиста ползите от тази инфлация са свързани с нивата на задлъжнялост на запад - проблем, който Рогоф смята за много дълбок. Инфлацията може да облекчи този проблем, тъй като намалява реалната стойност на дълговете.

Според харвардския професор днешната ситуация контрастира с тази отпреди 40 години: „През 70-те инфлацията задълбочи проблема с растежа, докато сега облекчава проблема с намаляването на задлъжнялостта.”

Засега пазарите на акции игнорират безпокойствата относно икономическия растеж. Щатският индекс S&P 500 е само с 1% под следкризисния си пик от края на април. Облигационните пазари обаче реагирт различно, като доходността по американските ДЦК пада, което мнозина отдават на понижените перспективи за растежа.

Гибсън Смит, ръководител Инвестиции в Janus Capital, посочва, че през последните 200 години стагфлацията не е обичайно явление. Той обаче очаква същинската инфлация да се удвои през следващата година до над 2%, което означава, че ще привлече вниманието на пазарите през следващите шест месеца.

Най-голямото опасение на Смит е, че господстващото схващане, че доходността на облигациите ще се покачва до края на годината може да се окаже погрешно. „Моето убеждение е, че когато имаме толкова голям консенсус, то изходът е по-малко вероятен.”