Г-7 даде мълчаливо съгласие за агресивната парична политика на Япония

Финансовите министри на държавите от Г-7 дадоха мълчаливото си одобрение за скока на американския долар и резкия спад на японската йена, но международното разделение за икономическите стратегии и европейския банков съюз остават, съобщава FT. Финансовите министри на страните дадоха “зелена светлина” за усилията на Япония да съживи икономиката си, допълва Ройтерс.

След неофициална среща на групата на седемте богати икономики извън Лондон участниците потвърдиха ангажимента си целенасоченото отслабване на валутите да не е цел на паричната политика, а само стимулирането на вътрешното търсене, но и не взеха решение, че Япония нарушава това споразумение.

Срещата приключи без да бъде издадена декларация, а участници в нея заявиха пред медиите, че Япония е уверила, че революционната й икономическа стратегия не цели отслабване на йената, въпреки опасенията около вливането на ликвидност в икономиката.

Участниците в срещата се съгласиха, че членовете на групата са се придържали към поетите през февруари ангажименти. Финансовият министър на Япония Таро Асо подчерта пред журналисти, че страната му не е била критикувана за паричната политика, въпреки че финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле е предупредил за опасността от “високите нива на ликвидност” в глобалната икономика.

Резкият спад на йената на валутните пазари предизвика опасения за валутна война – страните да използват обменните курсове на валутите като икономическо оръжие. Ако и други държави отговорят на агресивната парична политика на Япония и пристъпят към рязко обезценяване на валутите им, Страната на изгряващото слънце ще се върне в изходна позиция и световната икономика може да пострада. Резки колебания в стойността на валутите също така може да навреди на доверието на бизнеса и оттам – на инвестициите.

Що се отнася до другите области на дебата, има малко доказателства, че групата е преодоляла разделението. Германия и САЩ например продължават да спорят за нуждата на Берлин да работи по-усилено за насърчаване на вътрешния растеж. Германия също така продължава да отхвърля възможността за бързо сформиране на новия европейски банков орган.

Групата на седемте най-развити световни икономики се договори да ускори приемането на мерките за справянето с проблемните банки. Британският финансов министър Джордж Озбърн заяви, че финансовите министри и централните банкери ще се фокусират върху незавършените реформи на банковия сектор. По думите му спешното спасяване на Кипър е напомнило за необходимостта от тези реформи.

Разгорещен е бил и дебатът дали правителствата трябва да разхлабят малко коланите и да отстъпят от политиката на строги икономии. Германия, Великобритания и Канада смятат, че това би било грешка, но Вашингтон, Париж и Рим твърдо подкрепят идеята.

Възстановяването на световната икономика от рецесията през последните няколко години е неравномерно и по-бавно от очакваното. Въпреки че икономиката на САЩ изглежда набира скорост, много европейски страни остават в рецесия, тъй като се опитват да овладеят дефицитите в публични финанси чрез дълбоки съкращения на разходите и увеличаване на данъците, отбелязва АП.