Аржентина претъпя поражение пред Върховния съд на САЩ

Тежко поражение пред Върховния съд на САЩ претърпя Аржентина. Съдиите отхвърлиха молбата за преразглеждане на Аржентина в дело, датиращо от историческия фалит през 2001 година. Аржентина води дългогодишна съдебна битка с кредиторите си, предава Ройтерс.

С отхвърлянето без коментар на молбата от страна на Върховния съд своята валидност запазва решението на по-нисша инстанция, според което Аржентина няма право да изплаща задълженията си, ако не плати преди това на онези хедж фондове - кредитори, които не участваха в преструктурирането на държавния дълг.

В навечерието на решението Аржентина предупреди съда, че решението на по-нисшата инстанция може да докара страната до нов банкрут. Това би могло да доведе до нова икономическа катастрофа с тежки последици за милиони граждани на страната. Освен това присъдата би могла да се отрази негативно на международните кредитни пазари и да затрудни процеса по преструктуриране на държавни дългове.

Междувременно късно в понеделник президентът на Аржентина Кристина Кирхнер съобщи, че страната ѝ няма да изпадне в неплатежоспособност по преструктурирания си дълг след решението на Върховния съд на САЩ.

Същевременно Кирхнер разкритикува усилията за „изнудване” в резултат на решението на съда, отхвърлящо жалбата на Аржентина срещу плащането на минимум 1,3 млрд. долара на инвеститорите в хедж фондове, инвестирали в просрочените ценни книжа на страната.

„Аржентина показа повече от ясно, че ще плати, но има разлика между преговори и изнудване”, заяви Кирхнер в телевизионно обръщение. Тя все пак призна, че решението на Върховния съд на САЩ е „обезпокоително”, но допълва, че е „срещу интересите на 92% от притежателите на ценните книжа”.

Казусът датира от времето на фалита на юажноамериканската държава през 2001 г., когато страната обяви неплатежоспособност по дълга си, възлизащ на близо 100 млрд. долара. Праз 2005 г. и 2010 г. бяха осъществени две преструктурирания на дълга, при които кредитори, държащи общо 93% от него, се съгласиха да понесат сериозни загуби и да получат само 25-29 цента за всеки даден долар.

Оттогава Буенос Айрес изплаща редовно задълженията си, но хедж фондовете, които не са се съгласили на преструктурирането, настояват да им се изплатят пълните суми. Спорните облигации са били емитирани в началото на 1994 г. и до обявяването на неплатежоспособност от държавата са били собственост на индивидуални инвеститори. Впоследствие хедж фондовете изкупиха облигациите с големи отстъпки, като най-скорошните сделки са от 2010 г., и поискаха Аржентина да изплати цялата дължима сума по ценните книжа.

Ситуацията се оказа без прецедент за световния дългов пазар, тъй като до момента не е създаден орган, в чиято компетенция да попада разрешаването на подобни международни спорове.

В крайна сметка кредиторите се обърнаха към съд в Ню Йорк. Съдебната им стратегия се базираше на стандартен текст от договора, който гласи, че всички кредитори имат право на еднакво отношение, и в този смисъл е несправедливо да бъдат изплащани средства на онези, които са съгласни да не получат цялата инвестирана сума, като същевременно не се изплащат на онези, които искат да получат цялата сума.

Сред фондовете, които си чакат парите, са Aurelius Capital Management и NML Capital, партньор на Elliott Management. Аржентина им дължи общо над 1,3 млрд. долара. По-рано държавата ги нарече „лешояди“, които се надяват на печалба от облигациите, закупени на безценица от тях.