Нарастваща вълна от протекционизъм, водена от развиващите се страни, подкопава глобалната търговия и заплашва да разшири икономическото забавяне, сочат последните данни.
Правителствата са въвели 539 протекционистки мерки през първите 10 месеца на 2015 г. спрямо 407 за същия период на 2014 г. и само 183 през първите десет месеца на 2012 г., сочат данни на мозъчния тръст Global Trade Alert, цитирани от Financial Times.
Въпреки че броят на изравнителните мерки за либерализация на търговията също се е увеличил до 207 до края на октомври, нетното повишение на ограниченията е най-високото от поне 2009 г.
„Ясно е, че има все по-голям протекционизъм от 2012 г. Глобализацията е под заплаха“, казва Дейвид Лубин, ръководител на отдела по икономика на развиващите се пазари в Citi. Той се страхува от „неприятното ехо от 50-те и 60-те години“, когато протекционизмът под формата на индустриализация, заместваща вноса, бе „ясно изразена стратегия за развитие“.
Саймън Еверет, професор по икономика в University of St Gallen и ръководител на Global Trade Alert, казва, че светът става свидетел на „активизиране на интереса към индустриална политика, налагането на изисквания за местно съдържание и множество държавни субсидии за износ. Всичко това се завръща по начин, който е изключително обезпокоителен“.
Той добавя: „Това е реакция към слабия икономически растеж. Увеличаването на протекционистките мерки стартира през 2013 г., когато световният растеж започна да се забавя. В сравним момент от отчитания цикъл 2015 г. е много по-лоша от която и да е друга предишна година“.
Обемът на световната търговия е в застой през последните 18 месеца, след като бе напът да се разшири с два пъти по-бърз темп от растежа на брутния вътрешен продукт през предишните години, и отчита сериозен спад в доларово изражение.
Анализът на GTA предполага, че голяма част от този застой може би се дължи на нарастващата вълна от протекционизъм. Тя идентифицира 28 продукта, които по отделно формират поне 0,5% от спада на глобалната търговия между октомври 2014 г. и юни 2015 г.


Костадинов: Събрани са парите за кувьоз за варненската болница
Хърватия прие първи построен във Варна плаващ док
Варна се включва в „Нощ на театрите“ със спектакъла „Карнавал“ и Playback театър за срещите и любовта
24 души са задържани при полицейска акция във Варна
Стоичков засипа с похвали Везенков: Той е най-добрият баскетболист в Европа
Изследовател от Anthropic обяви, че е доказал хипотезата на Риман
Еуфорията около AI отстъпва място на страха на Уолстрийт
Тръмп и Си са се споразумяли за ограничаване на AI във военните действия
ЕС е близо до нов инструмент за блокиране на достъпа до единния пазар
Grand Theft Auto VI стана най-успешният развлекателен продукт в историята
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
90 години Opel Kadett: Как германската революция се превърна в „Москвич“
Изгнил Range Rover запали след 5 години на открито
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Математик решил един от най-важните математически проблеми с ИИ
Румънската армия тества оръжията на бъдещето
Ива Митева за ВСС: Това, което видяхме вчера, беше едно отговорно поведение
Бойко Атанасов за ВСС: Има силни хора, които мисля, че имат качества
преди 10 години ''Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%...'' - http://***.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No248.htmНещата са по-сложни и съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Съвсем естествено. Още в началото на валутната война бе ясно и го предвидих. Обезценката на валути с цел защита на експорта, няма как да не бъде последвана от търговски бариери при твърде голямата разлика между потребление и производство, в полза на второто. Почвам да си мисля че икономическите корифеи съзнателно избягват обсъждането на потребителския капацитет и възможности, за да не лъсне неприятната истина за разпределението на богатството и връзката му с потреблението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар