Нарастваща вълна от протекционизъм, водена от развиващите се страни, подкопава глобалната търговия и заплашва да разшири икономическото забавяне, сочат последните данни.
Правителствата са въвели 539 протекционистки мерки през първите 10 месеца на 2015 г. спрямо 407 за същия период на 2014 г. и само 183 през първите десет месеца на 2012 г., сочат данни на мозъчния тръст Global Trade Alert, цитирани от Financial Times.
Въпреки че броят на изравнителните мерки за либерализация на търговията също се е увеличил до 207 до края на октомври, нетното повишение на ограниченията е най-високото от поне 2009 г.
„Ясно е, че има все по-голям протекционизъм от 2012 г. Глобализацията е под заплаха“, казва Дейвид Лубин, ръководител на отдела по икономика на развиващите се пазари в Citi. Той се страхува от „неприятното ехо от 50-те и 60-те години“, когато протекционизмът под формата на индустриализация, заместваща вноса, бе „ясно изразена стратегия за развитие“.
Саймън Еверет, професор по икономика в University of St Gallen и ръководител на Global Trade Alert, казва, че светът става свидетел на „активизиране на интереса към индустриална политика, налагането на изисквания за местно съдържание и множество държавни субсидии за износ. Всичко това се завръща по начин, който е изключително обезпокоителен“.
Той добавя: „Това е реакция към слабия икономически растеж. Увеличаването на протекционистките мерки стартира през 2013 г., когато световният растеж започна да се забавя. В сравним момент от отчитания цикъл 2015 г. е много по-лоша от която и да е друга предишна година“.
Обемът на световната търговия е в застой през последните 18 месеца, след като бе напът да се разшири с два пъти по-бърз темп от растежа на брутния вътрешен продукт през предишните години, и отчита сериозен спад в доларово изражение.
Анализът на GTA предполага, че голяма част от този застой може би се дължи на нарастващата вълна от протекционизъм. Тя идентифицира 28 продукта, които по отделно формират поне 0,5% от спада на глобалната търговия между октомври 2014 г. и юни 2015 г.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам
преди 10 години ''Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%...'' - http://***.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No248.htmНещата са по-сложни и съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Съвсем естествено. Още в началото на валутната война бе ясно и го предвидих. Обезценката на валути с цел защита на експорта, няма как да не бъде последвана от търговски бариери при твърде голямата разлика между потребление и производство, в полза на второто. Почвам да си мисля че икономическите корифеи съзнателно избягват обсъждането на потребителския капацитет и възможности, за да не лъсне неприятната истина за разпределението на богатството и връзката му с потреблението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар