Арабските страни, които прекъснаха отношенията си с Катар, са дали на страната от Персийския залив 10 дни, за да изпълни серия от искания, включително закриването на телевизионния канал Al Jazeera, съобщава Financial Times.
Списъкът с 13 точки настоява още Катар да ограничи отношенията си с Иран, веднага да затвори турска военна база и да спре военното си сътрудничество с Анкара.
„Закрийте каналите на Al Jazeera и свързаните с тях канали“, казва едната точка от документа на арабски, озаглавен „Общи изисквания към Катар“.
Исканията, сред които и такова за изплащане на репарации от Катар на четирите страни, инициирали бойкота (Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и ОАЕ), като компенсация за политиките ѝ, е малко вероятно да бъдат изпълнени, затруднявайки американските усилия за прекратяване на спора.
Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън отмени пътуване до Канкун тази седмица, за да се опита да сложи край на спора между няколкото съюзника на САЩ. Раздразнен от бавния напредък, той призова страните да предоставят списъка на Катар, където се намира голяма американска военновъздушна база.
Списъкът „трябва да е разумен и приложим“, заяви говорителят на държавния департамент Хедър Норт по-рано в четвъртък, без да пояснява дали министерството е видяло копие на исканията. „Ако ще искате от Катар да направи нещо, и да направи нещо различно, то трябва да е нещо, което наистина могат да направят“.
В списъка, предаден от Кувейт, който е медиатор в спора, пише още, че Катар трябва публично да прекрати отношенията си с ислямистки групи, включително "Мюсюлмански братя", да спре финансирането на тероризма и да предаде терористи в съответствие с исканията на четирите страни, инициирали бойкота.
„Тези искания трябва да бъдат изпълнени до 10 дни от датата на предоставянето им или ще бъдат сметнати за невалидни“, пише в документа. В него се казва още, че изпълнението ще бъде внимателно следено – веднъж месечно през първата година, на всеки три месеца през втората година и веднъж годишно през следващите 10 години.
Саудитска Арабия и ОАЕ, заедно с Бахрейн и Египет, прекъснаха отношенията си с Катар на 5 юни, заявявайки, че Катар финансира тероризма в региона.
Катар неведнъж е казвал, че е готов да преговоря по отстъпките, ако получи списък с жалби, но само ако те бъдат придружени с доказателства и не рискуват независимостта на Катар.
Страната признава, че може да направи повече, за да прекъсне финансовите потоци към тероризма, но отрича близките си отношения с Иран – Катар вече бил привикал обратно посланика си от страна, още преди кризата.
Емирството обаче иска от страните и няколко свои съюзника, последвали действията им, да вдигнат блокадата, която спира доставките на храни и медицински продукти, след като няколко съседи и търговски партньори блокираха морските и въздушните маршрути към Катар.
Непосредствен отговор от страните, стоящи зад списъка, или от Катар за момента няма.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?