Скритите икономически негативи на Коледа

„Икономическата загуба от Коледа“ е от този тип академични статии, които карат обикновените хора да смятат икономистите за луди, пише The New York Times (NYT).

„Смятам, че подаряването на подаръци по празниците унищожава между една трета и една десета от стойността на подаръците“, твърди Джоел Уолдфогел, тогава професор по икономика в Йейлския университет, в своя aнализ от 1993 г. Той изчислил, че зле подбраните подаръци струват между 4 млрд. долара и и 13 млрд. долара на година в икономическа загуба. За сравнение Уолдфогел изчислява, че икономическата цена на данък общ доход в САЩ е 50 млрд. долара.

Това е от този вид провокации, които икономистите обичат. Тя отхвърля обичаната, сантиментална традиция и обезценява междуличностните отношения, като същевременно потвърждава добродетелта на индивидуалния избор. В крайна сметка, защо трябва ти да пазаруваш за мен, след като аз със сигурност знам какво искам по-добре от теб? Не е изненада, че статията на Уолдфогел „Икономическата загуба от Коледа“ бе публикувана в The American Economic Review – едно от трите най-добри списания за икономика в света.

Въпреки пропагандираното от него некупуване на подаръци самият Уолдфогел в крайна сметка купува подаръци, поне за някои хора.

„Когато познавам хората добре, аз им избирам подаръци“, заяви Уолдфогел за NYT. „Аз познавам семейството си добре“.

Това поставя Уолдфогел в редиците на повечето икономисти. Миналата година членовете на експертния панел по икономика към Факултета по икономика на Чикагския университет защитиха с голямо мнозинство подаряването на подаръци като ефективен начин хората да покажат на близките си, че ги е грижа за тях.

Дейдид Аутър от Масачусетския институт за технологии посочи „наличната преференция“: ако хората дават и получават толкова подаръци, това най-вероятно е защото ги прави щастливи. Алберто Алесина от Харвардския университет смята, че изборът на подарък е „сигнал за интензивността на усилието за търсене“, което преведено от икономически означава „идеята има значение“.

За да сме честни към Уолдфогел, голяма част от подаръците се правят между хора, които не се познават толкова добре. Основна теза в неговата статия е, че не всички подаръци са еднакви. Той е направил своите изчисления, питайки своите студенти в Йейлския университет как те оценяват подаръците, които са получили. Професорът ги е накарал да ги сравнят с реалната цена на подаръците. Приятелите и партньорите им били доста добри в подаряване на подаръци, на които получателите се радвали. Лелите, чичовците и бабите и дядовците били тези, които подаряват най-малко харесваните подаръци.

Според професора тези, които подаряват подаръци на хора, с които не поддържат близка връзка, са по-големи разсипници от даряващите най-близките си. „Не че дядовците, бабите, лелите и чичовците се справят по-лошо в това. Те просто не виждат реципиента много често.” От това следват и неподходящите подаръци.

Като начин да се избегне разхищението, без изцяло да се отменя традицията с коледните подаръци, професорът посочва даването на пари на ръка. Така децата например ще могат да си купят точно каквото искат. Този подход обаче трудно намирал пълна реализация при наложените обществени порядки.

Уолдфогел аплодира появата на ваучерите за подаръци като заместител на лошите подаръци. Това е нещо, което можеш да купиш, ако нямаш никаква идея какво точно иска човекът, без да му даваш пари на ръка.