БФБ - парите спят

Сред блокбастърите, които ни се предлагат в последните години, се появи и един по-необикновен филм от тези, с които сме свикнали. За разлика от екшъните този филм се опита да покаже на родния зрител какво предизвиква кризите, и по-конкретно последната, и да разгърне завесата пред „магическия” свят на парите – Уолстрийт.

Естествено, остана неразбран, чужд, дори и сложен за разбиране. Това се случва заради ниското ниво на образование и може би още по-ниската финансова култура на българина.

Основното, което се виждаше и с невъоръжено око, бе централната роля на борсата в американската икономика. Основната артерия, по която се движат паричните потоци там, е борсовият оператор, чиято възраст е колкото тази на държавата им.

Бързината, с която една компания сменя собственика си, финансира инвестициите си с облигационни емисии, с увеличаване на капитала или други инструменти, е за завиждане.Тази скорост, обгърната с публичност, е есенцията на всяка една богата държава.

Борсата е измерител за благосъстоянието на държавата, на компаниите, опериращи на нея, на пенсионните и застрахователни фондове, а така също и начин на спестяване и инвестиране на самото население.

На всички ни е ясно, че такова животно към момента в България няма. Просто държавата ни още не го е разбрала. Някой би могъл да каже - нима пак чакаме нещо от правителството, нима то е виновно за всичките ни лични и обществени несгоди!?

БФБ и ЦД са държавни предприятия, те носят отговорност за този пазар. За да търгуват все повече инвеститори, те трябва да подготвят добри и конкурентни условия за това.

Естествено под добри условия не включваме увеличението на такси и комисиони, готвени от КФН - един акт, на който нито му е времето, нито му е мястото. Във всеки случай не можем да го определим като нещо, което ще подобри дадена услуга или търговията.

Най-вероятно принудена от бюджета си, комисията избира вместо да съкращава разходите, да увеличи приходите си, без да предостави нищо в замяна. Проблемът е, че губим ценно време и вместо да поправим къщичката си, ние се чудим какво да развалим, или търсим поредната причина за бездействието си.

През тези години на криза бяхме свидетели на множество кръгли маси (които ни донесоха един кръгъл резултат), на които всички демонстрираха огромно познание за проблемите ни и никакво предложение за решаването им.

Както всичко случило се досега в историята ни, консенсус липсва или просто се приема линията на нищоправене.

Между другото, един от признаците на депресия е затварянето в себе си, ненапускането на дома заради познатата среда, която цари, и непредприемането на каквито и да е действия.

Излиза, че родните ПФ, взаимни фондове, БАЛИП, БАУД и др. са изпаднали в подобно състояние на духа. Това в рамките на шегата, разбира се. Но може би в подобно състояние беше взето решението за един вид частична абдикация от БФБ и насочване на внимание и ресурси на чужди пазари.

По този повод не мога да се сдържа да не цитирам българската поговорка „изпусна питомното, сега гони дивото”... та я докарахме до кривата круша.

В последните месеци международната ситуация остава сложна, като разликата вече е, че тя е сложна при доста по-високи нива на индексите. Можем спокойно да си зададем въпроса дали цените на акциите на световните борси не изпревариха възстановяването и дали прекомерните очаквания не се разминават с реалността... и всичко това на фона на прясно напечатаните 600 млрд. долара и сблъсъците и притесненията, дошли след тях.

Високите цени на суровините и бурните ръстове на борсите в развиващите се икономики накараха някои от инвестиционните банки да се притесняват за нов балон. Всичко това плаши родните ни експерти и може би в случая имат защо да се притесняват.

Това може би ще ги накара да обърнат поглед към единственото познато убежище - БФБ, като единствената борса по света, която отказа да се възстанови и си остана на дъното.

Някои скептици обаче казват, че се търгуваме на нормални нива. Къде бяха те преди 2-3 години, да коментират ненормалните нива тогава!? Или биха пожелали да споделят вижданията си относно P/E на редица китайски компании, които почват от 50 нагоре, или за предстоящия дебют на Mail.ru и неговата цена?

Нима заявката за двойните листвания на едни от водещите ни фирми износителки не е израз на усещането на самия им мениджмънт за нереално ниската им оценка на базата на ниската ни ликвидност, която, колкото и да не ни се иска, е функция на загърбването на пазара от институционалните ни инвеститори!?

Наближава и приватизацията на Булгартабак холдинг, която предизвиква силен интерес от страна на стратегически и финансови инвеститори, според министър Трайков.

Всяко събитие, свързано с приватизация в България, ни вкарва на международната инвеститорска карта. Това дава възможност за сравнителен анализ на страната и на борсовия оператор, а наред с отрицателните черти определено има и доста положителни такива, които сме обсъждали и по-рано.

Замръзването на БФБ на фона на възстановяването на борсите от дъната в международен план, без да има сериозни проблеми на макрониво в България, плюс ниското данъчно облагане и 26 млрд. лв. спестявания в банковата система, са предимства на фона на повечето държави в Европа, а и по света.

Това са предимства, които все още не са калкулирани в борсовите ни цени.

Може би навлязохме в стадия на успокояването, на премислянето на рисковете, вземането на решения. Реалността е следната - светът ще се възстановява бавно, като наливането на ликвидност в системата надува поредния балон, който най-вероятно ще предизвика следващата криза.

Борсите, с изключение на нашата, реагираха и къде по-оптимистично, къде по-песимистично отразиха това възстановяване. Неминуемо емоцията ще напусне и нашата, и нещата ще се уравновесят. Кризата ни свали с асансьора, въпросът е колко време ще ни отнеме да се качим по стълбището.