Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Със сигурност електронното печатане на пари има огромни дългосрочни рискове. Дали ще го наречем печатане или надуване на паричната база, или раздуване на баланса на централната банка, няма значение, защото са еквивалентни понятия. Важното е да се разбере, че текущите нива на паричното предлагане се увеличават с нисък темп, поради ниското число на банковия мултипликатор. Надуващата се парична база е бомба със закъснител, чийто размери са трудни за прогнозиране.

Целите, които Федералният резерв си постави са няколко:

- Основната цел на QE е насочена към устойчиво увеличаване на заетостта. Количествените улеснения ще способстват за нужния тласък на икономиката, за да съумее бизнесът да възстанови своя капацитет и темпове на растеж. Това от своя страна ще доведе до наемането на повече хора и последващо увеличаване на доходите.

- Насърчаване на кредитирането. Основният аргумент в ръцете на Фед е, че чрез своите действия (покупки на държавни облигации) ще се понижат дългосрочните лихвени проценти. Подобни операции водят до повишаване на търсенето на държавните ценни книжа, с което техните цени се покачват. След като техните доходности се понижават, те понижават своята инвестиционна атрактивност.

По този начин продавачите при тези сделки не би трябвало отново да вложат парите си в подобен тип инструменти, а да потърсят алтернативи – разширяване на кредитирането, инвестиции в корпоративни облигации, акции и тн. Следователно повечето налични средства за банките може да доведат до повече кредити на ниска цена, повече бизнес, повече потребление, по-силен ръст на БВП …

- Насърчаване на търсенето на кредит. Това е обратната страна на една и съща монета. Това е поредното доказателство, че потреблението на база дълг е фундаменталната идеология на американската икономика, което обаче я води до опасна нестабилност в дългосрочен план.

- Борба срещу дефлацията, или най-страшният сценарии в учебниците по икономика. Ако се стигне до т.нар. „credit crunch” ще последват верижни банкови фалити и разруха на цялата финансова система. Следва мигновеното сгромолясване на икономиката под тежестта на дефлационната спирала.

Примерът с Голямата депресия е именно темата на живота за Бен Бернанке. За съжаление, Бернанке не поставя разликите между видовете дефлация и един от ефектите й – изчистване на системата или казано по по-ясен начин - заличаване на неефективните играчи и пренасочване на ресурсите в ефективна посока.

- Трябва да си припомним все пак, че една от основните стратегии на Бернанке при първите две QE-та беше да се повишат нивата на капиталовия пазар, защото голяма част от средствата в икономиката се влагат именно там. Следователно, друга „уникална” логика, предполагаше ръстът на ценните книжа да доведе до ръст на наличните средства у домакинствата, следователно по-голям потенциал за увеличаване на потреблението.

Интересно е ако се върнем назад във времето … Дали подобно наливане на пари в системата от страна на Фед, ЕЦБ и АЦБ не наподобява духа на 20-те години на миналия век в Германия и Зимбабве (в последните години - бел. ред.)? Ако погледнем така нареченото „принтиране” на пари, въпреки че това е предимно електронен процес, 20-те години показаха как с подобна стратегия за финансиране на правителствените дългове се върви по стръмно наклонена плоскост. Плоскост, водеща до неизбежен фалит и огромна социална цена.