Османските книжни пари – предвестник на италианските мини-ботове?

Така липсата на свежи капитали за обслужване на разходите на правителството кара Високата Порта да започне да печата книжни пари (т. нар. каймета (kaime)). Целта е, освен печалбата от сеньораж, да се облекчат плащанията на хазната, да се поощри вътрешната търговия, да се облекчи дефицитът на монети за ежедневни покупки на османските пазари, и да се заздравят държавните финанси като цяло.

Най-ранните каймета са написани на ръка и са пуснати в обръщение през 1840 г. Били са с номинал от 50, 100, 250 и повече гроша и са носили годишна лихва от 12,5%, с падеж от осем години. Тези каймета са били и платежно средство – също като златните и сребърни монети. Между 1840 г. и 1844 г. търговците в Цариград охотно ги приемат и те циркулират и се обменят срещу монети. До 1852 г. тиражите им са лимитирани, и съответно те се представят добре на пазарите.

От тази година са пуснати в обръщение за първи път каймета, които не носят лихва. Те са с по-малки номинали – 10 и 20 гроша. Целта е освен да се стимулират ежедневните покупко-продажби да се осигурят и нови приходи за бюджета. През 1853 г. общата маса на книжните пари е 175 милиона гроша. Когато по време на Кримската война (1853-1856 г.) са пуснати в обръщение големи тиражи от каймета, с една златна лира започват да се купуват около 200-220 гроша в кайме (или неговата реална стойност спада на половина от номинала му). Книжните пари непрекъснато се обезценяват и на пазарите в Цариград търговците отказват да ги приемат.

По този повод на 19 юли 1858 г. българският „Цариградски вестник“ пише: „Празниците на Курбан Байрям совсем услабиха движението на пияцата (т.е. пазара) за все, що ся касае за стоките, които от вон дохождат. От друга страна качиванието на парите много повредиха продажбата, и торговците, както ся види, решени са да не вземат кайме, и не искат да продават освен с металическа монета само“.

Инфлационната тенденция продължава и през 1861 г. тиражът на каймето вече достига до 1,250 милиона гроша и цената му спада до 400 каймета за една златна лира. На следващата година поради общественото недоволство правителството изтегля каймето с помощта на краткосрочни заеми от Имперската отоманска банка. През 1876 г. обаче има нова емисия на каймета – след фалита от 1875 г. и с чукаща на вратата война с Русия през 1877-1878 г.

Очевидно Италия е изправена пред сходни финансови проблеми, като тези в Османската империя през втората половина на XIX век. Ясно е, че италианското правителство не може да започне да печата пари – има друг вид стандарт (общата европейска валута) и съответно няма как да покрие по този начин бюджетните си дефицити. Реформите и тогава (за османците) и сега (за италианците) се оказват трудна писта в търсене на балансиране на бюджета и обслужването на дълговете. Остават заемите – вътрешни и външни и съответно друг начин за „отпускане на парата“ и облекчаване поне на вътрешните дългове. Този друг начин е емитирането на паралелни пари.

При османците първоначално се пускат ценни книжа, носещи лихва, които се използват и като платежно средство, и като втори „етап“ вече пряко печатане на пари, които да циркулират заедно с „редовните“ (на Апенините директно мислят да направят това) – в османския случай лира и грош, в италианския: евро. С уговорката, че по отношение на Италия това е само идея, на база на османския опит може да предположим какво ще се случи с въпросните mini-ВОТ.

В краткосрочен план те вероятно ще се окажат успешни. Не би следвало да има някакъв съществен проблем да се превърнат в платежно средство – т.е. италиански пари, които да функционират заедно с еврото. В дългосрочен план обаче съм убеден, че правителството ще ги емитира все по-масово и съответно те ще инфлират. Дали това ще е краят на еврото?

Принципно съм противник на правенето на дългосрочни прогнози въз основа на историческия опит. Османската биметална система монетна система си съжителства с книжните пари в определени периоди, без видимо да страда от това – почти до края на империята, когато стандартът рухва. Така че нека видим какво ще стане.