Ниските цени на петрола няма да имат негативен ефект върху световната икономика

Спадът в цените на петрола няма да има почти никакви негативни последици за световната икономика, смята икономистът Денис Сноуер. „Но има и губещи, а най-големият губещ сред страните износителки на петрол е Русия", смята президентът на базирания в Кил Институт за световната икономика (IFW), цитиран от DPA. В дългосрочен план Сноуер очаква по-висока цена на петрола, тъй като промяната на индустрията към използването на възобновяема енергия според него ще отнеме доста време.

Доколко драматични ще са последиците за Русия ще зависи според икономиста в голяма степен от това как финансовите пазари ще реагират и колко капитал ще изтече от страната. При едно разширяване на кризата може да се стигне до там Русия да не може да обслужва дълговете си. „След това въпросът ще бъде какви ще са политическите реакции", каза Сноуер. Бурните реакции по думите му може да имат голямо икономическо въздействие. Това важи и за Иран. 

Западните санкции срещу Русия следва да бъдат оценявани според Сноуер не предимно в икономически аспект, а по-скоро с политическото им измерение. „Ако една страна не се съобрази със сключените споразумения или не интерпретира коректно фактите, както често се твърди за Русия, след това трябва да има последствия, в противен случай ще се създаде прецедент, който може да има големи последици в бъдеще", казва икономистът.

Според него Русия не е в състояние да произвежда важни продукти, които вече не може и да получава в резултат на санкциите от чужбина. „Страната не успя в периода при управлението на Путин да намали зависимостта си от природните ресурси". А на Запада санкциите вредят главно заради несигурността. „Не познаваме политическите последици и също така не знам какви икономически последици би имала една свръхзадлъжнялост на Русия". Ситуацията според Сноуер е рискована, защото финансовите пазари не са устойчиви. „Продължава да има вероятност за системни кризи и тук сравнително малките сътресения могат да имат големи последици", смята той.

За да се запази еврото стабилно в дългосрочен план, страните от еврозоната следва да изпълнят важни условия. Така например според Сноуер те трябва да осигурят устойчива фискална политика, така че нито една страна от еврозоната да не може да задлъжнява безкрайно. В допълнение има нужда и от множество регулаторни инструменти, за да се предотврати разпространението на проблемите в еврозоната. Държави като Гърция трябва да бъдат подпомогнати и от Европейската инвестиционна банка, за да се даде тласък на растежа и да се повиши нивото на образование сред хората. Така може да се допринесе за това в рамките на Европа конкурентоспособността между различните страни да не е твърде разнородна.

„Трябва да се работи наведнъж над много проблеми“, казва Сноуър. Ако предложените мерки бъдат приложени, то и паричната политика може да се съсредоточи върху запазването на инфлацията под контрол, а не да се грижи за стабилизирането на финансовите пазари.

По отношение на банковия сектор най-големият проблем е, че продължава да има системно важни финансови институции, които задължително трябва да бъдат подкрепени, ако се разклатят. „В добри времена те могат да запазят печалбите си, но в лоши времена ще станат тежест за данъкоплатците". Това според икономиста не е правилният начин за ограничаване на рисковете.