Моментното щастие на петролните компании

На фона на цените на петрола, които достигнаха почти 18-месечен връх, и Доналд Тръмп, който скоро ще заеме мястото си в Белия дом (подкрепен от Рекс Тилърсън от Exxon Mobil като държавен секретар), големите петролни компании се радват на моментно щастие, коментира Bloomberg Gadfly.

След като съкратиха разходите по време на кризата, компаниите нямат търпение отново да започнат да растат: Statoil увеличава проучванията си за пръв път от 2013 г., а ВР даде зелена светлина на разширяване за 9 млрд. долара на дълбоководния си проект Mad Dog в Мексиканския залив.

Но макар че част от непосредствения оптимизъм е разбираем, има солидни финансови и климатични причини, поради които пестеливостта в дългосрочен план има смисъл.

През 2017 г. се очаква петнасейтте най-големи петролни и газови компании по пазарна капитализация да направят инвестиции в размер на почти половината от тези през 2013 г., сочат данни на Bloomberg. Не всички обаче са насочени към развитие на проучванията, макар че малцина се съмняват, че индустрията по-лесно приоритизира по-лесния достъп до залежи пред скъпите авантюристични проекти.

Евтиният петрол накара американците отново да се влюбят в огромните си джипове, хранещи се с изключително много бензин. Но петролът на цена от 30 долара доведе и до отлагане или спиране на скъпи проекти в канадските петролни пясъци или Арктика. А веднъж похарчил милиарди за проучвателен проект, всеки производител на петрол е длъжен да го изцеди докрай, и то в продължение на години, което води до нови „мръсни“ емисии.

Вместо това големите компании се насочиха още повече към природния газ. Така може да се обясни придобиването на BG Group от Royal Dutch Shell за 52 млрд. долара. А и газът е с много по-малко въглеродни емисии от въглищата.

Сдържаността на големите петролни компании е добра и за инвеститорите, не само за природозащитниците. Сривът на цената на петрола сложи пауза на нездравия навик да се влага огромен капитал в проекти с намаляваща възвръщаемост. Макар че понижаващите се цени влошиха ситуацията още повече, възвръщаемостта върху капитала потъваше, дори когато петролът струваше над 100 долара за барел. Сериозна причина за това бяха разходите за ползването на дълбоководнии и неконвенционални ресурси.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.