Проф. д-р Тома Пожарлиев: Здравната реформа до момента се движи добре

Проф. д-р Тома Пожарлиев е консултант в отделението по обща и ендоскопска хирургия на МБАЛ „Доверие“ от 2012 г. Притежава специалностите „Хирургия“, „Онкология“ и „Спешна медицина“. Специализирал е в Москва, Виена, Базел, Инсбрук и Мадрид. Преди да се присъедини към екипа на МБАЛ „Доверие“ ръководи Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Св. Анна“ в продължение на повече от 20 години.

Един от най-добрите хирурзи в България, проф. Пожарлиев е пионер на лапароскопския метод в страната и на Балканския полуостров - извършва първата лапароскопска холецистектомия в страната на 11.03.1993 г. Има огромен опит в диагностиката и оперативното лечение при злокачествени заболявания на стомах, дебело черво, над 10 000 ендоскопски операции при жлъчно-каменна болест, хиатални, диафрагмални и хернии на предна коремна стена, заболявания на матка и яйчници и спешни състояния. Членува в пленума на Българското хирургично дружество, Европейското дружество на хирурзите, Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози. Основател и председател е на секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургично дружество и е почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония.

Участва в редакционния съвет на списания „Висцерална хирургия“ и има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната, онкологичната и лапароскопската хирургия.

Проф. д-р Тома Пожарлиев е един от участниците в организирания от Puls.bg и Клуб Investor.bg дискусионен форум Здравен дебат на 10 ноември в София хотел Балкан". Темата на форума е: "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности".

В Здравния дебат ще участват още: д-р Петър Москов, Министър на здравеопазването, д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК, д-р Венцислав Грозев, председател на Български лекарски съюз, Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването и други.

- Проф. Пожарлиев, труден ли е достъпът на пациентите до високоспециализираната хирургия в България?

Според мен не. Всеки български гражданин има достъп до високоспециализирана хирургия и лекарите не връщат никого. Ако пациентът знае към кой специалист да се обърне, винаги може да получи качествено лечение за своето заболяване. В западните страни например не е така – в САЩ и развитите европейски държави се чака с месеци дори и в частните клиники. Ние не отказваме на хората и нямаме лимит на натовареност.

Проблемът е друг – че пациентите обикновено не се информират достатъчно добре към какъв лекар и каква терапия трябва да се насочат. За жалост те са много по-внимателни при избора на кола или телевизор, а на лекар, чието име дори не знаят, подлагат най-важното си – здравето. Затова при мен често идват грешно диагностицирани или неадекватно лекувани хора, а времето минава и с напредналите болести битката е много тежка.

- Какви стъпки трябва да предприемат здравните власти, за да осигурят възможност за най-добро лечение за всеки един гражданин?

Този въпрос е малко философски. В никоя държава по света не може всеки пациент да отиде при най-добрия лекар, просто е невъзможно. Както споменах, и в най-добре подредените държави дори за консултация с личния лекар се чака с дни.

За да има качествена медицинска грижа за всеки гражданин обаче, трябва всяко здравно заведение да работи добре и да разполага с квалифицирани за целта лица. У нас има редица болници, които са откъснати от столицата не само като разстояние, но и като методи на лечение, особено що се отнася до хирургията. Много такива отделения нямат добри екипи, апаратурата е остаряла и се използват остарели вече хирургични техники. Работещите там не ходят на обучения, не се развиват, остават назад във времето и в крайна сметка не могат да предложат най-доброто на пациентите си. Това трябва да се промени.

- Как например?

С усилията на властите. Работил съм в страни като Швейцария и Австрия, където лекарите започват да работят в университетските болници веднага след завършването на медицина, още преди да са специализирали. През това време стават асистенти и обучават студентите. Когато получат специалност, те вече са изградени лекари, напускат лечебното заведение и отиват в друго, по-добро. Това им позволява да обогатяват опита си и да черпят знания от най-добрите професионалисти.

При нас такъв обмен на лекари няма. Един специализант започва в университетската болница и остава да работи там до пенсионирането си, а това не е редно. Без достатъчно практика, лекарите няма как да са достатъчно добри. Това означава, че е необходима по-голяма подвижност и ограничен брой на специалистите в едно лечебно заведение. След завършване на образованието си, лекарят не трябва да остава в университетската болница.

Наскоро изнасях лекция в една регионална болница и видях колко изостанала е тя в техническо отношение. Установих, че апаратурата, с която аз работя, не е добре позната на колегите хирурзи и те прилагат старовремски методи на лечение. Кметът на града ме попита как може да подобри състоянието на болницата и аз му казах, че ако иска модернизиране на лечебното заведение, трябва да привлече на работа един наистина квалифициран специалист от столицата, завеждащ хирургично отделение например. Да, той ще иска по-висока заплата, но така пациентите ще имат улеснен достъп до качествено лечение и няма да се налага да изминават дълги разстояния, за да получат добра медицинска грижа.

Не е невъзможно един лекар да се премести на работа от София в Гоце Делчев, да речем, но от това ще спечели цял един град и хората ще бъдат по-здрави. Трябва да се даде по-голяма свобода на ръководствата на болниците и градските власти да подбират екипите си и да могат да им осигуряват адекватно заплащане.

И да, няма как да стане без пари. Докторът не може да се обучава, ако няма средства, защото медицинското образование е продължително и скъпо.

Трябва да се подобрят и базите с нова и съвременна апаратура, но за целта трябва да са по-добре платени т. нар. клинични пътеки. Давам пример със следното – за операция на рак на стомаха или дебелото черво Националната здравноосигурителна каса плаща 2500 лв. Можете ли да си представите колко смешна цифра е това?

- Как се развива миниинвазивната хирургия, която Вие пръв въведохте в България?

Да, през 1993 г. в бившата Окръжна болница извърших първите лапароскопски операции у нас и обучих близо 300 други лекари. Аз направих първите такива операции и в Румъния и Македония. В тези две страни вече са много напред в този аспект, защото имат и много голям инструментаруим. Тук миниинвазивната хирургия се развива по-бавно, но също добре. Тя се прилага в много болници в страната и не само за обикновени операции като отстраняване на жлъчка, но и при много по-сложни интервенции.