България отново е на последно място в ЕС по дигитализация

Министерството на образованието и науката призна лабораторния комплекс в „София Тех Парк“ за инфраструктура от национално значение. Съответно то е разпределило 485 000 EUR за периода 2019—2020 г. за 11-те му високотехнологични лаборатории, които работят в областите на ИИ, високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ) и биотехнологиите.

България е един от членовете учредители на съвместното предприятие EuroHPC. С помощ от Министерството на икономиката в „София Тех Парк“ ще се помещава система за суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс. Суперкомпютърът с производителност от 6 петафлопса ще бъде разположен в „София Тех Парк“ след изпълнение на проекта на EuroHPC и ще бъде един от петте суперкомпютъра с производителност от порядъка на петафлопс за увеличаване на изчислителната мощ на Европа. След стартирането му България ще се превърне в регионален цифров център.

През май 2019 г. България прие стратегия за цифровизацията на земеделието и селските райони, която включва мерки, основаващи се на изкуствен интелект и блокови вериги. В стратегията се предвижда използването на ИИ за проследяване на производството, защита от вредители, създаване на непрекъсната верига „от фермата до трапезата“ и облекчаване на административната тежест за земеделските стопани. През 2019 г. Българската академия на науките изготви рамка за национална стратегия за развитие на ИИ в България до 2030 г. и я внесе в Министерски съвет през юли 2019 г. В нея като области, в които да се прилага изкуствен интелект в България, се определят здравеопазването, обществените услуги, интелигентното земеделие, животновъдството и опазването на околната среда.

Дигитални обществени услуги - броят на потребителите на услуги на електронното управление бележи застой

Въпреки че България постига известен напредък в областта на цифровите обществени услуги, тя остава на 23-та позиция с резултат 62. Броят на потребителите на услуги на електронното управление бележи застой в сравнение с предходната година, като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, което е близо до средната стойност за ЕС от 67%. Основна пречка за широкото му използване продължава да бъде остарялата нормативна уредба.

България продължава да постига добри резултати при предоставянето на цифрови обществени услуги за предприятията, като нейният резултат е 96%, което е доста над средната стойност за ЕС от 89%. Броят на потребителите на услуги на електронното управление обаче се задържа на равнището от предходната година, като 61% от потребителите на интернет изпращат формуляри онлайн. По този начин се е увеличила разликата със средната за ЕС стойност, която се повишила до 67%.

България е постигнала значителен напредък по отношение на изпълнението на своята стратегия за развитие на електронното управление. Стратегическата рамка е налице. Държавна агенция „Електронно управление“ предоставя финансова подкрепа за изпълнение на актуализираната стратегия за електронно управление в България за периода 2019—2023 г. На централните и местните административни органи се предоставят три вида инфраструктурни услуги:

- комуникационна свързаност с единната електронна съобщителна мрежа;

- комуникационна и информационна инфраструктура под формата на компютърни услуги  в държавния хибриден частен облак; както и

- съвместно предоставяне на комуникационно и информационно оборудване в  центровете за данни на Държавна агенция „Електронно управление“.

Европейската комисия следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии чрез докладите за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) от 2014 г. насам. В докладите относно DESI се включват профили на отделните държави и тематични глави. Освен това, към докладите за всяка държава членка е приложена глава със задълбочен преглед на далекосъобщенията.