Румяна Тренчева: Облакът е не само инструмент за намаляване на разходите ни

През последните 15 години Румяна Тренчева е заемала ключови управленски позиции в големи мултинационални компании в сферата на информационните и комуникационни технологии, сред които HP, Alcatel-Lucent и Ericsson.  Кариерата ѝ е свързана с управлението и развитието на стратегически клиенти в рамките на България и Македония; с преструктурирането на партньорските мрежи на компаниите; с управлението на мащабни и дългосрочни проекти. Тренчева оглави SAP в България през септември 2012 г. 

Румяна Тренчева е завършила Американския Университет в България и притежава професионални управленски квалификации от Duke University (Fuqua School of Business) и IMD (International Institute for Management Development).

С г-жа Тренчева разговаряме за глобалната стратегия на SAP, за ползите от облачните технологии и за предизвикателствата пред тези технологии в момента.

Г-жо Тренчева, каква е глобалната стратегия на SAP за 2014 г.? А как тя ще бъде реализирана в България?

Глобалната стратегия на компанията е насочена към това да опростим всички бизнес процеси така, че да постигнем всичко (“Simplify everything, so we can do anything”) – по-големи пазарни дялове, нови пазарни ниши, значителни икономии от мащаба, по-висока ефективност и подобряване цялостната рентабилност на бизнеса на нашите клиенти. Това е глобална стратегия в развитие. Това е заявка за ясно партньорство към бизнеса и  ИТ индустрията.

Кои са основните моменти в глобалната облачна стратегия на SAP. Каква е ролята на България в прилагането ѝ?

Ние сме облачна компания. Това е сериозна заявка, отговаряща на амбициите на компанията и плановете ни за развитие. Към края на 2015 година ние ще имаме най-много бизнес потребители на облачни услуги в глобален мащаб, а всички наши продукти ще могат да бъдат предоставяни и чрез модела SaaS.

Какви са според Вас основните ползи от използването на облачни технологии?

Облачните услуги не са единствено инструмент за намаляване на разходите ни, свързани с дълготрайни технологични активи, а по-скоро инструмент за реализиране на нови бизнес решения и оптимизации на бизнес процеси, както и изключително гъвкав механизъм за намаляване времето, необходимо за достигане на нова услуга до пазара. Затова казваме, че клиентите ни, отговорни за въвеждането на облачни услуги, не са ИТ специалистите, а мениджърите, управляващи конкретни бизнес процеси.

Какво дава облачната технология на бизнеса?

Комбинация от много предимства, но като цяло носи гаранция за качество, гъвкавост и по-бързо въвеждане на технологичното решение в работеща бизнес среда, без това да води до инвестиции както в инфраструктура, така и в обучен персонал, необходим да поддържа технологичната инвестиция.

Какво е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени тези технологии към настоящия момент?

Първата бариера, която имаше преди години, беше свързана с надеждното обезпечаване на сигурността на информационните масиви - въпреки че сигурността не винаги е свързана с физическото съхранение на информацията, а с ред други компоненти. В настоящия момент не виждам такава бариера и е въпрос на време да започнем да търсим и използваме в бизнес средите все повече облачни услуги, така както правим ежедневно в социалното си онлайн общуване - било то чрез Facebook или LinkedIn или други социални мрежи, ние ползваме облачни услуги всекидневно. Не виждам пречка този процес логично да продължи в бизнес среда, особено с поетапната промяна на поколенията електронни потребители на услуги.

Какви са евентуалните рискове и последици от преминаването на бизнеса към облака? Изразяват ли и българските ви клиенти опасения в тази насока?

Рискове има при всяка технологична промяна, която не отговаря на променената бизнес среда, практика или процес, и най-вече нагласи на потребителя. По-скоро има погрешната представа, че услуга, базирана на модела SaaS, не ще бъде икономически по-изгодна. Това не винаги е така - напротив. Нашата роля е да обясним на нашите клиенти, че облачните услуги водят до намаляването на съпътстващите разходи, до намаляване на оперативните разходи и много често до по-голяма надеждност и сигурност на информацията.

Как SAP достига до крайния потребител, кои са партньорите, с които компанията работи?

Глобалният модел на SAP е стъпил върху индиректния модел на работа – чрез силно развита и упълномощена партньорска мрежа. В България сме създали микс както от изявени световни имена като IBM, Atos IT Solutions and Services, така и от развиващи се локални компании като Стемо, Varna Business Services, и нишови специализанти като BTS (за Business Intelligence) и Sqilline (за мобилни решения).

На глобално равнище най-големите конкуренти на SAP са Oracle Corp., Salesforce.com Inc. и Microsoft Corp. Препокрива ли се тази картина със ситуацията в България?

В България, а и в глобален мащаб, всички софтуерни компании се стремят да имат технологични предложения от типа SaaS. Не мога да откроя някаква конкретна тенденция, по-скоро ме радва гъвкавостта на индустрията да отговаря на високите изисквания на българския клиент, който по нищо не се различава от този на други пазари.