IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Neuralink: Може ли технологията на Мъск да промени света?

Експертите в момента са единодушни, че комерсиализацията на тези чипове остава далеч в бъдещето

13:00 | 04.02.24 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Илон Мъск обича смелите твърдения - от плановете му да колонизира Марс до мечтите му за изграждане на транспортни връзки под най-големите градове на Земята. Тази седмица милиардерът каза, че неговата компания Neuralink успешно е имплантирала чип в мозък на човек.

Прав ли е Мъск, когато казва, че тази технология може - в дългосрочен план - да спаси самата човешка раса?

Поставянето на електроди в мозъчната тъкан наистина не е нещо ново, пише BBC.

През 60-те и 70-те години на миналия век електрическата стимулация се използва за предизвикване или потискане на агресивно поведение при котки. В началото на този век маймуните се обучават да движат курсора през екрана на компютъра, използвайки само мислите си.

„Не е нищо ново, но технологията за имплантиране отнема много време, за да узрее и да достигне етап, в който компаниите разполагат с всички парчета от пъзела и наистина могат да започнат да ги сглобяват“, коментира Ан Ванхостенберге, професор по активни имплантируеми медицински устройства, в Кралския колеж в Лондон.

Neuralink е една от нарастващия брой компании и университетски отдели, които се опитват да усъвършенстват и в крайна сметка да комерсиализират тази технология. Фокусът, поне за начало, е върху парализата и лечението на сложни неврологични състояния.

Човешкият мозък е дом на около 86 милиарда неврони, нервни клетки, свързани една с друга чрез синапси. Всеки път, когато искаме да се движим, чувстваме или мислим, се генерира малък електрически импулс, който се изпраща невероятно бързо от един неврон към друг.

Учените са разработили устройства, които могат да открият някои от тези сигнали - или с помощта на неинвазивна капачка, поставена на главата, или чрез жици, имплантирани в самия мозък.

Технологията - известна като интерфейс мозък-компютър (BCI) - е мястото, към което изглежда се насочват голяма част от средствата за финансиране на научноизследователска и развойна дейност в момента.

Устройството на Neuralink, с размерите на монета, се вкарва в черепа с микроскопични проводници, които могат да разчитат активността на невроните и да предават безжичен сигнал към приемно устройство. Компанията проведе опити върху прасета и заяви, че маймуните могат да играят базовата версия на видеоиграта Pong .

Технологията получи одобрение от Американската администрация по храните и лекарствата за изпитвания върху хора през май 2023 г.

Вече знаем, че първият пациент е получил своя имплант, но подробностите са оскъдни. Мъск каза само, че лицето се „възстановява добре“ и първоначалните резултати показват „обещаващо откриване на невронни пикове“.

Всичко може да звучи малко като научна фантастика, но в някои отношения Neuralink всъщност наваксва в надпреварата.

Един от основните ѝ конкуренти, стартъпа Synchron, подкрепен редица инвестиционни фирми, контролирани от Бил Гейтс и Джеф Безос, вече е имплантирал подобно на стент устройство на 10 пациенти.

Още през декември 2021 г. Филип О'Кийф, 62-годишен австралиец, който живее с форма на заболяване на моторните неврони, написа туит, използвайки само мислите си, за да контролира курсора.

Учени от университета в Лозана в Швейцария показаха, че е възможно парализиран човек да ходи отново чрез имплантиране на множество устройства за заобикаляне на щетите, причинени от инцидент с велосипед.

В научна статия, публикувана по-рано тази година, те демонстрираха, че сигнал може да бъде насочен от устройство в мозъка му към второ устройство, имплантирано в основата на гръбнака, което след това може да задейства крайниците да се движат.

Някои хора, страдащи от гръбначни наранявания, са скептични относно внезапния интерес към този нов вид технология.

„Тези пробиви се обявяват отново и отново и изглежда няма да се развият“, изтъква Глин Хейс, който е парализиран при катастрофа с мотоциклет през 2017 г. и сега ръководи връзките с обществеността на Асоциацията на хора с гръбначни наранявания.

Но за Илон Мъск лекуването на мозъчни и гръбначни наранявания е само първата стъпка за Neuralink.

По-дългосрочната цел е „симбиоза човек/изкуствен интелект“.

Истинският работа ще бъде свързана с разработването на система, която може да интерпретира или превежда сигналите, идващи от мозъка, с много по-висока степен на точност. Ако и когато това се случи, хората може да са в състояние да комуникират с компютри и други електронни устройства по начин, който днес е труден за разбиране.

Представете си, че можете да поръчате храна за вкъщи с вашите мисли, или да сърфирате в интернет, или да превеждате един език на друг незабавно в главата си.

Самият Мъск вече говори за бъдеще, в което неговото устройство може да позволи на хората да комуникират с телефон или компютър „по-бързо от бърза машинописка или аукционер“.

В миналото той дори каза, че запазването и възпроизвеждането на спомени може да е възможно, въпреки че призна, че „това звучи все повече като епизод от Black Mirror“.

Други са по-скептични: „В момента искам да видя приложение, от което потребителите биха се възползвали, при което биха поели риска от инвазивна хирургия“, изтъква проф. Ванхостенберге.

„Трябва да се съхраните, бихте ли рискували мозъчна операция, само за да можете да поръчате пица по телефона си?“, пита тя.

Вместо това Ванхостенберге смята, че първите употреби на масовия пазар може да са за стимулиране на мозъка да се справя с проблеми като резистентна на лечение депресия, деменция и дори някои нарушения на съня, въпреки че ползите далеч не са сигурни и изследванията са едва в ранен етап.

Д-р Дийн Бърнет, почетен научен сътрудник в училището по психология на Кардифския университет, също казва, че има огромни практически бариери пред това чипът на Neuralink да се превърне в масов потребителски продукт.

„Мозъкът на всеки е различен. Не можете просто да имате един чип, който да пасва на всички и да прави абсолютно същото. Това трябва да бъде много педантичен процес“, казва той.

„Технологиите напредват, така че трябва ли да сменяте чипа на всеки пет години? Би било като това да имате стара Nokia в главата си, която беше забавна по онова време, но сега не е много полезна“, добавя Бърнет.

Едно нещо, с което почти всеки експерт в областта е съгласен, е, че този вид авангардна технология е далеч от комерсиализация.

Илон Мъск също предположи, че крайната цел не е да поръчате храна за вкъщи, а да защитите по-добре човечеството от рисковете на изкуствения интелект, нещо, което той описа в миналото като „екзистенциална заплаха“.

Чрез по-добро комбиниране на човешкия и компютърния мозък е по-малко вероятно да бъдем "изоставени" като вид, твърди той: "С широка честотна лента, интерфейс мозък-машина, ние всъщност можем да продължим напред", добавя милиардерът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:46 | 04.02.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Хардуер виж още

Коментари

Финанси виж още