Къде сме по доходи спрямо останалите страни от Европейския съюз (ЕС), ето това е един от най-големите кошмари на българина. Това каза в ефира на Bloomberg TV Bulgaria психологът Пламен Димитров.
Относно предстоящите избори на 26 март и предизборните кампании партиите, експертът обясни, че повечето политически сили наблягат на напрежението и усещането за несигурност.
"Вие може да не се интересувате от политика и психология, но те се интересуват от вас и от какво ви е страх. Това са тези класически форми на управляване чрез ужасяване. Твърде много се набляга на емоционалния фактор, а не на градивния, съзидателния, проектния модел. Това е чистата формула, която в социалната психология наричаме управление на ужаса.
Когато хората се опасяват и тревожат, те се придържат консервативното, към познати модели и групи. Всеки ужас поражда готовност за конформизъм", обясни Димитров.
Според него хората осъзнават, че производителността на труда, благодарение на високите технологии, расте експоненциално, а тяхната покупателна способност пълзи, дори и в богатите страни. „В България това е осезаемо в ниския спектър по един много болезнен начин - не можем да гарантираме хигиена на съществуването, а да не говорим за качество на живот", каза още Димитров.
Той обясни, че щастието не винаги е свързано с парите, но те са важен фактор.
„Истината за политическите манипулации е, че се избягват големите въпроси. Например, ръстът на доходите - може и да сме малко по-щастливи (105-о място в класацията за щастие), но по ръст на доходите това не личи. А тези неща са много свързани. Това показва доколко сигурни могат да се чувстват хората, че цената на труда им ще бъде адекватна и те ще бъдат оценени“, посочи психологът.
Според него щастието и покупателната способност все още корелират високо, когато нивото е хигиенно. Става дума за нивото на доходите, което гарантира задоволяването на базисни потребности и дава гаранции за близкото бъдеще, поясни Димитров. По думите му това е тревогата, която се събужда у хората, когато се спекулира с темите за бежанците, Турция, Русия или нестабилността в ЕС.
Той призна още, че вероятно един от основните фактори за кризите на международните финансови пазари, е положителното мислене и нереалистичната представа за света.
Пазарите рухват, защото се крепят на очаквания и нагласи за нещо, което ще се случи в бъдещето, но може и да не се случи, посочи Димитров.
По думите му щастието може да се мери само от човека, който го преживява, допълни той.
"Българинът е склонен към песимизъм, което е и културна особеност. Сякаш има суеверие, че ако сме много щастливи или ако показваме, че сме щастливи, задължително ще се случи някакво нещастие. Не е много възпитано да си много щастлив или весел", каза от своя страна психотерапевтът Искра Митева, която също бе гост в студиото.
Вижте още във видеото.


НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Държавата дава безвъзмездно на Община Варна терен за детска градина
Явор Гечев: Мерките не ограничават цените, а изчистват пазарните изкривявания
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
IPSOS: Няма очевиден кандидат за премиер в парламента, освен Стармър
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Терзиев върна за ново разглеждане решението на СОС за небостъргача
Папата ги заплаши с отлъчване: Какво знаем за обществото "Свети Пий X"?
Градушката в Трявна невиждана от половин век
Катастрофа на "Цариградско шосе" в София, има задръстване СНИМКИ
Kaizen Gaming обедини 237 доброволци за участие в екологични и обществени инициативи