Здравеопазването и земеделието са сред основните приоритети за приложение на AI

Разработване на стратегия за изкуствения интелект в България би могло да се случи наесен, заяви проф. Галя Ангелова от БАН

17:55 | 17.07.19 г.

Снимка: Pixabay

Рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект (AI) разработиха учени от Българската академия на науките (БАН) по инициатива на нейния председател - академик Юлиан Ревалски. Документът е предоставен за разглеждане в Министерския съвет и е изготвен с цел да се подпомогне формирането на национална стратегия за развитието на изкуствения интелект у нас до 2030 г. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се включат в интегриран 10-годишен план на действие.

В Рамката на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект, разработена от БАН, се съдържа обобщение на насоките на основните европейски документи, публикувани в последната година и половина. Сред основните приоритети за приложение на изкуствения интелект са здравеопазването и земеделието. Това мнение изрази проф. Галя Ангелова, Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Ако съберем анонимни данни от пациенти за заболяванията в Европа, ще можем да научим как възникват и се лекуват заболяванията и ще можем силно да подобрим превенцията и ранната диагностика", посочи тя.

Много страни избират интелигентното земеделие за свой фокус, подчерта професор Ангелова. Постарали сме се да изготвим приложение, резюмиращо какво означава интелигентно земеделие, животновъдство, опазване на околната среда, внедряване на всякакви автомати, дронове и т.н., каза още тя.

Разработване на стратегия за изкуствения интелект в България би могло да се случи наесен, посочи гостът.

Отделно у нас имаме и ниша за създаване на специализирани роботи, отбеляза Галя Ангелова.

Изкуственият интелект в публичния сектор

„Можем да си представим интелигентни асистенти, които заместват определени длъжности. У нас колцентровете на чужди фирми също използват такива програми. Примерите в Европа на базата на събраните данни говорят за внасяне на интелигентност в проследяване на съдебни процедури“, коментира още проф. Ангелова.

Изкуственият интелект в защита от кибератаки?

„Двете области са тясно свързани. Интелигентният софтуер би следвало да е по-добре подготвен относно кибератаките, но имаме нужда и от подготвени кадри, и от политики за изграждане на мрежите“, допълни тя.

Според нея също така професиите, свързани с човешка съпричастност и комуникация, мисъл, творчество и организация, ще се запазят. Според прогнозите ѝ ще се появят професии, които допълват технологиите и обучението на изкуствения интелект.

Още от разговора вижте във видеото.