Къде е мястото на Китай в ядрената надпревара?

Изострянето на отношенията НАТО – Русия започна от прословутата реч на президента Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г., когато той обяви новия курс на руското ръководство за конфронтация със Западния свят. Беше ясно, че Договорът за ракетите със среден и малък обсег е изживял времето си. Сега двете държави имат възможност да се надпреварват и да се цакат с пропагандни клишета повече, отколкото с реални постижения. Това каза каза Васил Данов, кап. I-ви ранг о.р., говорител на Атлантическия съвет на България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Липсата на международни договори за ограничаване и взаимните претенции са опасност за всички, а присъединяването на Китай към ядрената надпревара увеличава тази опасност. Арсеналите на САЩ и Русия се състоят от хиляди ракети и ядрени бойни глави от различни класове. В някои сектори като междуконтиненталните балистични ракети (МБР) Русия може да има малко повече бройки с вече остарял срок на годност, а САЩ изпреварват в други области, важно е, че двете страни имат огромен потенциал за взаимно унищожение. Ако започне ядрена война, покрай тези велики сили вероятно ще загине и цялата планета, посочи гостът.

Китай явно не е бил заплаха за Русия през 2007 г., а тогава Путин оповести новия си курс и като един от факторите, които изброи защо е нужно Москва да напусне този договор, посочи и Пекин, но той не е водещ фактор. Водещ е новият политически курс на режима на Путин, каза Данов.

Китай през 2012-15 г. е извършил скрито и много масирано нарастване на своя ракетно-ядрен потенциал. Като следва хилядолетната си политика на държава, която се държи в своите граници и не напада други, но поддържа своя боен потенциал, Пекин от десетилетия твърди, че се намира под прага на въоръжение, който имат двете световни свръхсили – САЩ и Русия. През последните пет години обаче, Китай извършва ускорено превъоръжаване с МБР, балистични ракети със среден обсег, имат вече пет ядрени подводници, които имат всяка по 12 ракети с обсег 7400 километра. Това превръща Китай в заплаха за значителна част от територията на САЩ, а също и за Русия, с която има най-дългата граница в света, обясни той.

За двете свръхсили Китай може да не е заплаха в момента, но той в политически и икономически план се стреми да е онзи трети играч, който да може да наклони везните в полза на единия или другия съперник.

Китай все още не може да се развива самостоятелно без технологии купувани, открадвани, преснимани, доразвивани и взимани от САЩ. В този смисъл, краткотрайната икономическа война не може да бъде проектирана върху полическите и военните различия и съперничества между Вашингтон и Пекин. Китайските ръководители разбират, че отстъпват значително на американския военен потенциал, но вече изградиха такъв сериозен ракетно-ядрен потенциал, че при начало на една ядрена война биха нанесли неприемливи загуби на Съединените щати. Поради тази причина не можем да говорим за пряк военен конфликт между САЩ и Китай не може да се говори, както не можем да говорим и за пряк конфликт между Москва и Пекин.

Заплахата обаче в стратегически план е Китай, който в следващото десетилетие ще догони големите ядрени сили по производство на ядрени бойни глави и после и на всички видове носители – МБР и ракети със среден обсег", заяви Данов.

Още вижте във видеото!