Сега е моментът да възприемем дигиталните пари на централните банки

Но трябва да се вземат още важни решения. Трябва ли клиентите на дребно да имат CBDC сметки в централната банка, като по този начин изцяло заобиколят търговските банки? Или да има хибридна форма, при която CBDC сметките на клиентите на дребно да се водят в централната банка, но да се администрират от частни институции? Трябва ли CBDC сметките на дребно да се водят от частни институции, като централните банки извършват само сетълмент на едро, както сега?

Друг избор се отнася до това дали CBDC на дребно трябва да се основават на акаунти, или да са под формата на цифров портфейл. Първото, което BIS подкрепя, би означавало, че CBDC няма да бъдат пряк заместител на кеша. Допълнителни въпроси касаят системите за идентификация. Относно това BIS е за система, изградена върху цифрови, а не хартиени идентификации. Други важни въпроси са във връзка със защитата на неприкосновеността на личните данни, ролята на частните платежни мрежи и по-специално улесняването на международните плащания.

В крайна сметка целта трябва да бъдат по-бързи, по-безопасни и по-евтини платежни системи, достъпни за всички. От решаващо значение е естественият монопол върху парите и общественото благо на платежната система да не се превърнат в частни монополи на цифровите гиганти. Оплитането на публичните цели с частните интереси на банките е достатъчно лошо. Ако същото се случи в по-голям мащаб с, да речем, Facebook, ще бъде още по-лошо.

Голям въпрос е какво би могло да означава появата на CBDC за частните банки. Очевидно при криза парите могат да се насочат към CBDC от други ликвидни активи, включително конвенционалните банкови депозити. Но може също да се твърди, че възможността за притежаване на напълно сигурни CBDC акаунти може да бъде нещо добро. Тогава моралният риск, породен от публичните гаранции за частните банки, би могъл да бъде елиминиран и така финансовата система ще бъде преконфигурирана без него.

Технологичните революции откриват нови възможности. Но те не определят архитектурата на системата. От съществено значение е публичните органи да осигурят сигурна и стабилна система за плащания, достъпна за всички. Необходимо е те да регулират или дори да елиминират опасни нови играчи. Жизненоважно е те да гарантират, че обещанието за нови технологии за по-бързи и по-евтини плащания е в основата на по-добра парична система, като същевременно подобряват посредничеството.

Трябва да бъдат взети решения. В този процес старите играчи могат да изчезнат, а да се появят нови. Но основното изискване си е същото, а именно - надеждни системи, на които обществеността може да се довери. Централните банки ще играят водеща роля в осигуряването на това. Те могат да го направят чрез възприемане възможностите на новите технологии, като същевременно предотвратяват безконтролния процес. BIS предоставя отлично очертаване на проблемите. Сега е моментът за напредък.