Пазарът на складови записи остава в летаргия

Да се въведе строг контрол на зърнения пазар, препоръчват международните експерти

Липсата на установени зърнени стандарти, лошите условия
на съхранение на реколтите и сенчестият бизнес са
основите проблеми пред търговията със зърно в България.
Около това становище се обединиха международните
експерти по време на конференцията "Успешни модели при
провеждане и развитие на системата от складови записи за
зърно", организирана в края на миналата седмица от
програмата на правителството на САЩ за развитие на
зърнения сектор АCDI/VOCA. Основните препоръки на
чужденците са да се създадат организирани зърнени пазари
и да се повиши контролът при лицензирането на публичните
складове.
Според Стивън Микелсен, прокурист от Департамента по
земеделие на САЩ, преди да се започне с прилагането на
системата от складови записи, е необходимо да се насърчи
създаването на зърнени борси. Препоръката на Нед
Бъргман, началник-отдел "Инспекторат" към Департамента
по земеделие на САЩ, е да се изяснят сроковете за
издаване на разрешителните на публичните складове и
издадените лицензи да се преглеждат ежегодно.
В момента по Закона за съхранение и търговия със зърно
лицензите на публичните складове се издават за срок от
два месеца, след което се продължават автоматично при
представяне на нов банков депозит или неотменяема
банкова гаранция от 10 лв. на тон зърно.
Въвеждането на системата от складови записи цели
решаването на два основни проблема. Първо - да се улесни
зърненият пазар, като се даде възможност зърното да се
търгува на стоковите борси под формата на ценна книга. И
второ - да се осигури краткосрочно финансиране на
производителите до есенната сеитба, като записите служат
за обезпечение на кредити. Две години след приемането на
Закона за съхранение и търговия със зърно обаче пазарът
на записи продължава да е в зародишна фаза.
"Причината борсовият пазар да не се ползва е
възможността за

Укриване на данъци по веригата

на търговия със зърно. Борсовата търговия е твърде
прозрачна и това плаши търговците", коментира Христо
Миленков, изпълнителен директор на Софийската стокова
борса. Според него пречка е и недостатъчният капацитет на
лицензираните публични складове. Складовете са 23 с общ
капацитет от 252 хил. тона, сочат данни на земеделското
министерство. Капацитетът на лицензираните 108
зърнохранилища е 818 хил. тона. Според Миленков за
стартиране на търговията със складови записи
първоначалният капацитет на складовете трябва да е 500
хил. тона. По данни на аграрното министерство през
миналата година са издадени 400 складови записи за над
150 хил. тона зърно. Само 30% от притежателите им обаче
са получили кредити от търговските банки. Отпуснатите по
тях заеми от Експресбанк, Юнионбанк и ОББ са общо 7 млн.
лв.
Много от силозите за съхранение на зърно са с неизяснена
собственост и това пречи да бъдат лицензирани като
публични складове, смята още Миленков. Според него все
още не са достатъчно и средствата, с които разполага
компенсационният фонд за гарантиране на кредитите срещу
складови записи. Общо средствата във фонда са 350 хил.
лв. Освен тях от фонд "Земеделие" е предвидена помощ от
5 млн. лв.
Въпросът за кредитирането се посочва като проблем и от
зърнопроизводителите. "Обикновено едрите арендатори се
възползват от възможността за такъв вид финансиране",
смята Златко Златев, собственик на публичен склад във
Варна. Според него ниският процент от стойността на
зърното като кредит, който варира от 50% до 80%, също
смущава производителите.

Банкерските тревоги

За банкерите основните проблеми са от правно естество.
Спънката е Търговският закон, чиито разпоредби поставят
държавата и собственикът на публичния склад преди
кредитора при удовлетворяване на съдебни искове.
Условието, което те поставят, е с промени в нормативната
уредба залогът на зърно срещу складов запис да се
регламентира като особен залог. В този случай при
удовлетворяване на съдебни претенции кредиторът ще е на
първо място.


В Русия проектозаконът за складовите записи е на
етап преди трето четене в Думата. Предстои
стартиране на пилотен проект в две провинции, за
който ЕБВР работи в тясно сътрудничество с няколко
подбрани банки. В Полша от септември 2000 г. има
Закон за складовите записи, а до средата на 2001 г. се
очаква създаването и на гаранционен фонд. Местни
банки и фирми вече проявяват интерес към
финансиране срещу складови записи. В Румъния
ресорният закон е приет през юни 2000 г., а
гаранционният фонд е в процедура по създаване.