700 млн. лв. дават българите всяка година в болниците

700 млн. лв. дават българите всяка година в болниците. Това е сумата, която се плаща над цената на клиничните пътеки, поемана от касата, обясни неотдавна доц. Атанас Щерев, шеф на парламентарната комисия по здравеопазване. Това е около 3 - 4% от брутния вътрешен продукт на страната, уточни той.

Според здравния министър Славчо Богоев пък рушветите в болниците непрекъснато нарастват. Той не се ангажира да назове сума, на която възлизат нерегламентираните плащания в здравните заведения, но увери, че тя никак не е малка. Щом хората нямат нищо против да платят на лекаря някаква сума, която не са длъжни да плащат, за да получат качествено лечение, значи няма да се възпротивят и да доплащат в болниците, смята министърът.

Той увери, че социално слабите и спешните случаи ще се ползват с привилегии и няма да доплащат. Шефът на парламентарната здравна комисия доц. Атанас Щерев съобщи, че вероятно ще се разкрие фонд към социалното министерство, който да покрива разходите за здраве на бедните. Все още обаче не е разработена точната методика за доплащане в здравните заведения. Това ще стане ясно до края на годината и след приемането на рамковия договор за следващата година.

Преговорите около него започнаха на 25 септември със среща между ръководствата на здравната каса и Българския лекарски съюз. Големият спор между двете договарящи се страни е за финансирането на общинските болници. Според проекта на здравното министерство те ще получават пари само от здравната каса за работа по клинични пътеки. В бюджетите на общините няма да бъдат предвидени средства за тях. Лекарите се притесняват, че повечето здравни заведения няма да издържат и ще затънат в дългове или напълно ще фалират.

Бюджетът за здраве за следващата година се предвижда да бъде 4,3% от брутния вътрешен продукт и 12,4% от нелихвените публични разходи. Това е около 1,623 млрд. лв. и е повече в сравнение с тази година. Здравната каса ще поеме 61,5% от всички разходи, което е 998 млн. лв. Тя ще използва и резерва, натрупан в БНБ, който вече възлиза на близо 800 млн. лв. Здравното министерство ще поеме 471 млн. лв. от разходите, или общо 29 на сто.

Общините ще имат участие от едва 5,1% от финансирането за здраве, а 3,1 на сто се пада на други министерства и ведомства. Досега финансирането беше разпределено съответно 36%, 41%, 12% и 11%. И за следващата година най-много пари в бюджета на касата са предвидени за лекарства. Ще бъдат увеличени обаче и финансите за болнична помощ. Джипитата пък най-вероятно ще получават по-малко пари, ако имат повече от 1600 пациенти. От лекарския съюз обаче оспорват и това желание на касата, както и отпадането на финансирането на болниците от страна на общините. От следващата година отпада изискването хората да се лекуват само в рамките на общината, в която живеят.

През 2004 г. те сами ще могат да избират здравно заведения в цялата страна, където да им бъде оказана медицинска помощ. Според разчетите на здравното министерство това ще причини отлив от малките болници на 20 на сто от пациентите, които пък ще се пренасочат към големите здравни заведения. Заради това може да се наложи въвеждането на списъци от чакащи при неуспешните случаи.