Минният бранш се готви за тежка зима

Предприятията от минния бранш ще усетят най-силно ефектите от кризата през зимата, тогава много от тях ще бъдат принудени да пускат работниците си в неплатен отпуск, прогнозират от ръководството на Българската минно-геоложка камара (БМГК).

Тогава се очаква икономическата криза да засегне по-сериозно икономиката като цяло, каза пред БТА председателят на УС и на БМГК Лъчезар Цоцорков, ден преди отбелязването на професионалния празник на миньора - 18 август.

Той припомни, че браншът осигурява около 5 на сто от БВП на страната и е ключов за развитието на националната икономика, тъй като е в основата на много други икономически дейности.

По данни на камарата от началото на годината досега приблизително 800 души от 14 минни дружества са съкратени, като към момента няма съкращения в минно-добивния бранш. По данни за 2008 г. общо в сектора работят 28 389 души, като спрямо 2007 г. техният брой е нараснал с 235 души.

Най-много са били освободените в най-засегнатите от кризата предприятия - рудодобивните, след спада на цените в сектора до 60 на сто, каза Цоцорков. Той отбеляза, че след замразяването на дейността на „Рудметал“АД доста хора са останали без работа, а средно процентът на освободените за целия минно-добивен бранш от началото на кризата е между 10 на сто и 20 на сто.

Цоцорков посочи, че дружествата са били принудени да освобождават заети в края на 2008 г. и в началото на 2009 г., за да намалят разходите и да оцелеят след резкия спад на цените. По думите му минно-добивните предприятия в момента са в ситуация на „изчакване“, поради нестабилността на пазара и на глобалната икономика.

Помолен да коментира дали тази есен се очаква да има криза във въгледобива и това би ли породило енергийна криза в страната, Цоцорков каза, че започналата през втората половина на миналата година финансова и икономическа криза не е засегнала подотрасъла през миналата година. Спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ доведе до превръщането на въглищата в основен ресурс за производството на електроенергия, което повлия положително и върху договарянето на по-високи цени за продукцията, допълни той.

Според него обаче съществуват проблеми, които могат да окажат много съществено влияние върху устойчивото развитие на подотрасъла, като например изискването България да намали с около 50 на сто емисиите на парникови газове в Европейския съюз до 2020 г. спрямо 1988 година. За да бъдат изпълнени тези изисквания, ще се нужни въглища с много по-високо качество, като се отстранят до възможния минимум вредните компоненти (сяра, пепел). Според Цоцорков може да се стигне и до затваряне на мини, които не могат да изпълнят високите изисквания за качеството на въглищата.

Ситуацията за въгледобивните предприятия допълнително се усложнява заради изискванията за своевременното изграждане на пречиствателните съоръжения на ТЕЦ и предотвратяване на големите санкции от нарушаване на квотите на парниковите газове, отбеляза председателят на камарата.

Това според него пряко ще се отрази на цените на въглищата и възможността за поддържане на конкурентоспособността на българското производство на въглища спрямо вносните. Няма обаче опасност от недостиг на въглища както за населението, така и за промишлени нужди, тъй като дори и при драстичен спад на добива може да се разчита известно време на натрупаните резерви от въглища.