Голямата приватизация - след изборите

Покрай реденето на предизборни листи и старта на кампанията по места голямата приватизация мина в девета глуха. Дори онези апетитни хапки, за които всички мислеха, че ще бъдат продадени от днешните управляващи, докато са на власт, за да ги дадат в сигурни ръце, май ще остават за следващите властимащи. А днес едва ли някой е в състояние да предрече кой ще държи механизмите за трансформация на собствеността след 17 юни. На пръв поглед нелогично изглежда да се поставят на карта интереси от такъв мащаб като сплетените около "Булгартабак", БТК, ИПК "Родина", Киноцентъра, ДЗИ и т. н. За повечето от тях е ясно, че управляващите горещо желаеха да ги дадат на свои хора. За други обекти днешните властимащи нямаха нищо против да получат комисиони от стратегическите кандидат-купувачи. За наблюдателите обаче е очевидно - интересите в тези няколко обекта са толкова разнопосочни, разнобоят сред управляващите толкова голям, че единственото, което може да разсече възела, са предстоящите избори. Безспорните сделки - с неясна развръзка Купувачите на няколко предприятия доскоро изглеждаха безспорно ясни. За тези сделки се твърдеше, че задължително ще бъдат сключени до изборите. За такива се смятаха например продажбите на "Хемус ер" и ДЗИ. И двете дружества бяха като че ли обречени на приятелския на премиера кръг "Олимп". Те отлично щяха да оформят икономическата империя около Стопанска и инвестиционна банка на ексресторантьора Славчо Христов. След като групировката без особени усилия придоби стратегическо влияние върху големите туристически комплекси Златни пясъци, Пампорово и Боровец, логично бе да се очаква да се сдобие с авиокомпания и със застрахователно дружество. А и след фалита на "Балкан" пред "Хемус ер" се очертава блестящата перспектива да поеме националния флаг по редица международни споразумения. Така залогът да бъде предоставено това дружество на избрани става още по-голям. Неочаквано обаче и тази сделка бе оставена за по-добри времена. Преди време шефът на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян обяви, че съвместно с Министерството на транспорта е изработена нова стратегия за раздържавяване на авиокомпанията. Тя предвижда дружеството да бъде продадено с последваща опция за придобиване на дялове. Първоначалната идея бе да се продадат 51% от "Хемус ер". Новата стратегия предвижда първоначално да се предложат 34%. Според новите правила освен блокиращата квота новият собственик трябва да получи правото да управлява, но не и да увеличава капитала. В договора ще се запишат условия, при изпълнението на които до 2-3 г. той ще може да придобие до 48-51% от акциите. Промяната в условията бе извършена в ход. Когато това стана, оферти за 51% от дружеството бяха подали "Вега еърлайнс", Албанските авиолинии, "Пирин турист" и Лизингово дружество. "Ибкол България" отпадна, тъй като не отговаряше на условията на търга. Обяснението за промяната бе, че не е желателно да се повтори фиаското с продажбата на "Балкан". Шеф-приватизаторът Хампарцумян обяви, че ще пита кандидатите дали са съгласни с тази схема. "Ако не са, ще обявим ново набиране на оферти", отсече той. Истината е, че управляващите са в неизгодна позиция От една страна, държавата остана без носител на националния флаг. От друга - никой от кандидатите не би могъл да гарантира безпроблемното заместване на "Балкан". Но най-сигурното е, че ако Албанските авиолинии, зад които се смята, че стои кръгът "Олимп", станеха предпочетеният кандидат, това едва ли би донесло тъй необходимите политически дивиденти преди изборите. Подобен е и случаят с продажбата на ДЗИ. Зад единствения кандидат TBI Holding - ДЗИ 2000, твърде явно застана банката на "Олимп" СИБанк. Тя обяви, че е готова да финансира сделката срещу придобиване на 5% от акциите. Това е прецедент, тъй като до момента хората на Славчо Христов не се афишираха при сключването на приватизационни сделки. Те излизаха на светло едва след полагането на подписите на подставени лица под договорите. При появата на един-единствен кандидат за ДЗИ казусът изглеждаше предрешен. Но внезапно Агенцията за приватизация обяви, че ще иска становището на Комисията за защита на конкуренцията. От антимонополистите се очакваше да дадат зелена светлина и да кажат че, въпреки че TBI държи мажоритарния пакет в "Булстрад", няма проблем сделката да бъде сключена. Хората на Николай Павлов обаче поставиха условия. Очаква се скоро да обявят, че ще правят пространно проучване, което трае най-малко три месеца. Т. е. и тази сделка май няма да бъде сключена преди изборите. Едва ли само защото цената, която предлага купувачът за застрахователя, е под оценката на "Дилойт и туш". По-вероятно е да са настъпили промени в политическите гърбове. Подозрително изглежда изоставянето на идеята в ръцете на РМД-та, приближени до властта, да отидат киноцентър "Бояна" и "София филм". Приватизацията на "София филм" бе спряна въпреки наличието на стратегически купувач с извинението, че трябва да се гарантира разпространението на български филми в софийските кина. Това направи още предишният шеф на АП Захари Желязков. Наследникът му не сколаса да обяви новата процедура. В същото време избухнаха конфликти покрай новия закон за киното. И едва ли може да се очаква продажбата да стане факт преди вота на 17 юни. Киноцентърът пък, който се управлява от синия активист Евгений Михайлов, изглеждаше обречен на ръководния си екип. Редица кинодейци се оплакаха, че той е сложил ръка върху центъра и препятства мераците на стратегически купувач. В същото време финансовото състояние на дружеството и създаденото статукво вероятно устройват властта, след като до момента процедурата за продажбата не е придвижена. Друг културен институт, възел на множество интереси, е Издателско-полиграфическият комплекс "Родина". Твърди се, че тук интересите на премиера Костов са се сблъскали с тези на заместника му Жотев или на протежето му Хампарцумян. Досега е ясно, че кандидати за печатницата, от която излизат основните периодични издания, са "Стандарт" и "Капитал". Първоначално се смяташе, че назначаването на дясната ръка на икономическия министър Петър Жотев - Славка Бозукова - за шеф на директорския борд в ИПК е ясен сигнал за превес на интересите на "Стандарт", откъдето идва тя. Впоследствие властта развали отношенията си издателя на "Стандарт" Майкъл Чорни. Едновременно с това бе нанесен прокурорски удар срещу кръга "Капитал", който заяви публично, че ще наддава за дружеството. В крайна сметка шеф-приватизаторът съобщи за "Сега", че първо ще се продаде незавършеният корпус на комплекса като обособена част, а впоследствие ще се мисли за продажбата на производственото звено. На пръв поглед странна метаморфоза в стратегията, тъй като вицепремиерът Петър Жотев развали почти приключена сделка точно за този обект и обяви, че той ще се продава накуп с печатницата. И тук прозира желанието да не се инспирират публични скандали преди решителната битка за властта. "Булгартабак" и БТК също чакат по-добри времена За по-крупните сделки от типа на продажбите на "Булгартабак" и БТК очевидно не е моментът да се мисли сега. Те са сложени на тезгяха от толкова време, че забавянето им с два-три месеца едва ли ще е от особено значение. Нещо повече, тези дни министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински обяви, че за продажба на БТК ще се мисли чак през 2003 г. Идея, която се струва странна на повечето наблюдатели. Защото тогава монополът на телекома ще падне, а това ще доведе до значителното му поевтиняване. За сметка на това правителството е помолило щатското правителство да търси купувач на БТК, стана ясно от скорошното посещение на американския зам. министър на търговията за Европа Чарлз Лудолф. "Булгартабак" пък бе сполетян от два неуспешни опита, от неколкогодишни дискусии трябва ли да се преструктурира, преди да се продаде, или това да стане след приватизацията, от дебати по въпроса какви точно инвеститори трябва да бъдат поканени, от няколко стратегии за продажбата. Сега на дневен ред е сътворяването на нова стратегия. Което също изтласква подписването на договор за продажба в неизвестното бъдеще. Правителството очевидно разбра, че не е в състояние да доведе безспорен стратегически купувач, който да вдигне рейтинга му преди вота, както това стана с продажбата на "Нефтохим" на "ЛУКойл" непосредствено преди местните избори. Изборите - ключът към успехи в приватизацията Логично е при толкова неясноти и толкова кръстосани интереси управляващите да съсредоточат вниманието си върху спечелването на парламентарните избори вместо върху реализирането на приватизационни сделки. Защото, ако си осигурят комфорт в управлението през следващите четири години, ще си гарантират и успешно разпределение на останалата държавна собственост. Ако обаче загубят изборите, под въпрос ще бъдат поставени както тези несключени стратегически сделки, така и множество, за които вече има договори. В представените наскоро икономически платформи на повечето опозиционни политически сили приватизацията е крайъгълен камък. Обединената левица откровено заявява, че ще предприеме ревизия на сделки. ВМРО настоява за премахване на преференциите за РМД. Движение "Гергьовден" иска до 49% от акциите на БТК, "Булгартабак", ДЗИ, ДСК да бъдат пуснати на борсата. Т. е. ако не спечелят изборите, ОДС няма да имат шанс да реализират широко разгласената си "нова стратегия за раздържавяване". Нейният старт всъщност бе замразяване на процеса. Зад обявеното навлизане на приватизацията в нова фаза - продажба на естествените монополи, всъщност бе скрито разпореждане от Върха да не се продава. Последната спирачка бе необходимостта да се регламентират чрез наредби методите за раздържавяване - търг, конкурс, преговори с потенциален купувач. Правителството обаче все не стига до тяхното приемане. Което е поредното доказателство, че приватизацията е замразена. До второ нареждане. До след изборите.