Рубини предупреждава за „Бермудския триъгълник“ от доходи, активи и дългове

Известният като „д-р Дуум" икономически експерт Нуриел Рубини, отново оправда репутацията си на черногледец. Както разкри в подкаста Forward Thinking на McKinsey Global Institute, той предвижда тежка рецесия в САЩ, предизвикана от „майката на всички дългови кризи", за която Рубини не се уморява да предупреждава.

„Майката на всички дългови кризи“

Икономистът вижда причината за тази криза във високото ниво на задлъжнялост, което владее САЩ от световната финансова криза през 2008 г. насам и е причинено, наред с други неща, от „ниските лихвени проценти, отрицателните лихвени проценти, количествените улеснения". Тази свръхразхлабена парична политика доведе до изкуствено поддържане на живота на фалирали субекти като домакинства, дружества, финансови институции, правителства и дори държави, смята икономистът. Затова Рубини говори за така наречените "зомбита".

Предстои тежка рецесия

След пандемията от коронавируса тези играчи отново трябвало да бъдат спасени чрез помощни мерки, тъй като този външен шок първоначално е щял да доведе до дефлация поради бързото намаляване на търсенето. След това обаче приложените от властите стимули са предизвикали инфлация, поради което се е наложило да бъде обърната посоката лихвените проценти, казва икономистът в подкаста. Това обаче е довело до това, че зомбираните субекти са имали не само големи дългове, но вече и високи услуги по изплащането им. По оценка на Рубини това състояние на нещата по всяка вероятност ще доведе до „тежка рецесия", „вероятно през следващата година".

Историческо нарастване на дълга

Досега кризата, която сега се търкаля към нас, е можела да бъде отложена няколко пъти. „Спасихме и избавихме много хора. Но сега играта свърши, защото има инфлация и лихвените проценти трябва да се повишат, вместо да бъдат ограничени до нула или отрицателни стойности. Така че налице е рискът от „майката на всички дългови кризи“. Налице е историческо натрупване на дълг през последните 40 години, казва Рубини. „И сега проблемите не могат да бъдат решени чрез облекчаване на паричната и кредитната политика. Трябва да направим обратното, за да не изпаднем във финансови и дългови затруднения", обобщава икономистът.

"Ситуация, в която всички губим"

Съвсем наскоро Федералният резерв на САЩ реши да повиши основните лихвени проценти за пореден път. И то въпреки факта, че в банковия сектор за много кратко време настъпиха редица фалити. В отделен материал на Fortune Рубини вижда тук „Lose-Lose-Situation", тъй като повишаването на лихвените проценти би могло да доведе до по-голяма нестабилност на финансовия пазар; от друга страна, понижаването на лихвените проценти би подхранило допълнително инфлацията, която все още е на високо ниво. А в интервю за телевизия Bloomberg Рубини заяви: „Твърде късно е да се намери решение, което да предотврати твърдо приземяване и силен натиск върху финансовата система“. 

Множество фактори, които предизвикват финансова криза

Междувременно според Рубини има няколко задействащи фактора, които могат да маркират старта на финансовата криза. Например в случай на рецесия доходите на домакинствата и фирмите биха се сринали, защото реалните заплати спадат, съществува риск от безработица или стопяване на корпоративните печалби. От друга страна, активи, като например най-различни акции, като акциите на растежа, технологични акции, меме акциите, но също така и облигации и криптовалути, губят стойност. „Дори парите в брой дават отрицателна възвръщаемост заради инфлацията", твърди Рубини. Така че по принцип става все по-трудно да се изплащат дългове, независимо дали става въпрос за потребителски кредити, ипотеки, студентски заеми и т.н.

„Бермудски триъгълник" от доходи, активи и дългове

В този контекст Рубини говори за „Бермудски триъгълник", в който доходите, активите и дълговете на човека са подложени на натиск. „И тогава се оказвате в бедствена ситуация, ако сте силно задлъжняло домакинство или фирма. И ако много хора имат тези проблеми, тогава се получава системна криза на задлъжнялостта на домакинствата, подобна на глобалната финансова криза, при която милиони хора не можеха да плащат ипотеките си и загубиха домовете си. Или ако има системна криза на корпоративния дълг". 

В такъв случай финансовите институции, които са отпуснали заемите, също могат да изпаднат във финансови затруднения, така че може да се стигне до ситуация, в която правителството ще трябва да спасява частния сектор, за да избегне икономически щети. По този начин частният дълг би се превърнал в публичен дълг, „а тъй като частният дълг се държи в частния сектор, правителственият риск се превръща в риск и за балансите на частния сектор". Идеален порочен кръг. 

Но кои точно променливи могат сега да предизвикат финансова криза, било трудно да се каже: „Това е комбинация от наука, емпирични изследвания, а също и малко изкуство", казва Рубини. Така че предстои да видим дали икономическият експерт в крайна сметка ще бъде прав с песимистичната си оценка.