БНБ снижи перспективите за икономическия растеж в януарската си прогноза

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в България за 2023 г. ще възлезе окончателно на 1,8% (спрямо 3,9% през 2022 г.), което ще се определя най-вече от нарастването на частното потребление и положителния принос на нетния износ, докато изменението на запасите ще има значителен отрицателен принос за изменението на икономическата активност. Това са очакванията на анализаторите от Българската народна банка (БНБ), представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.

В сравнение с макроикономическата прогноза от ноември, прогнозата на БНБ е за по-нисък растеж на реалния БВП през 2024 и 2025 г. Тогава БНБ прогнозира икономическият растеж България за миналата  година да е 1,9%, за тази година –  2,7%, а за 2025 г. – 3,6%.

В януарската прогноза предвижданията на експертите са реалният БВП да нарасне до 2,5% през тази година и да се ускори до 3,4% догодина.

Прогнозата на централната банка за основни макроикономически показатели е изготвена към 11 януари и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност, за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари и за лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната към 14 декември 2023 г.

Източник: БНБ

Глобалната търговия продължава да е слаба, за което допринасят продължаващият процес по нормализиране на потреблението след пандемията, включително преориентацията на търсенето от стоки обратно към услуги, по-ниската търговска интензивност на глобалния икономически растеж, повишеното геополитическо напрежение, както и слабата икономическа активност в еврозоната, аргументират се в БНБ за причината да намалят стойностите в текущата си прогноза.

Допусканията за външното търсене на български стоки и услуги, заложени в януарската прогноза, са за растеж от 0,8% през 2023 г., 2,6% през 2024 г. и 3,2% през 2025 г. Това предполага по-слабо външно търсене спрямо прогнозата от ноември 2023 г., най-вече през втората половина на 2023 г., предвид по-ниската от очакваната икономическа активност в еврозоната и влошените краткосрочни икономически перспективи пред основните ни търговски партньори.

Спад на енергийните цени и ръст при суровините

Според очакванията на пазарните участници понижението на годишна база при цените в евро на енергийните и хранителните стоки на международните пазари ще продължи и през тази година, но тези цени ще останат по-високи спрямо 2021 г. Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на останалите суровини през същия период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени в евро на основни суровини се допуска да нараснат с около 1% през тази година и с около 2,5% догодина.

Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за понижение през целия прогнозен период.

В БНБ очакват ръстът на икономиката догодина да се дължи на растежа на инвестициите, обусловено главно от заложените допускания за изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Инфлация в сянката на петрола

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 3,1% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 4,1%, пресмятат анализаторите на БНБ. Основните фактори, които според тяхната прогноза ще допринасят за низходящата динамика на инфлацията, са заложените технически допускания за поевтиняването на хранителните продукти и петрола на международните пазари. Същевременно в краткосрочен план очакваме проинфлационният натиск да остане съществен, тъй като запазващото се силно потребителско търсене и нарастващите разходи за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна ръка ще продължат да бъдат фактори, които ограничават степента на пренасяне от страна на фирмите на по-ниските международни цени на суровините върху крайните потребителски цени, най-вече в групата на услугите. В резултат на това очакваме базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за инфлацията в края на тази година.

Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Темпът на нарастване на ХИПЦ се прогнозира да възлезе на 3,1% в края 2025 г. (при средногодишна инфлация от 3,1%), като положителният принос на базисните компоненти ще остане значителен в средносрочен хоризонт.

Геополитическа несигурност

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рисковете за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий, като се вземат предвид задълбочаващите се глобални геополитически конфликти и все още нереализиралите се в пълна степен ефекти от затягането на монетарните условия в Европа и в САЩ.

От БНБ предупреждават, че съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по Плана, както и от засилване на степента на пренасянето на ефектите от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху българската икономика.

В централната банка оценяват като балансирани за целия прогнозен хоризонт рисковете пред прогнозата за инфлацията. Те са за по-бавно от прогнозираното нарастване на цените и са свързани най-вече с вероятността от реализиране на по-слаба от очакваната глобална икономическа активност, както и със засилване на степента на пренасяне върху потребителските цени в страната на спадовете в международните цени на суровините, особено в групите на хранителните и енергийните продукти.

Рисковете в посока по-висока от очакваната инфлация произтичат от вероятността за засилване на връзката между разходите за труд на единица продукция и крайните потребителски цени, както и от реализирането на по-голямо от прогнозираното увеличение на административно определяните цени.