ОББ: България е в по-добра икономическа позиция от еврозоната за 2024 г.

Перспективите пред българската икономика за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори.

Най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото „меко кацане“, или намаляваща инфлация до 2,1% при слаб растеж от 0,5% за 2024 г.

На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Очакванията са растежът тук да достигне 2,3% при спадаща средна инфлация до 4,2%. Тази прогноза направи главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

Източник: ОББ по институционални източници като KBC, НСИ, МФ, БНБ, ОИСР, ЕЦБ, ЕК, ЕБВР, МВФ, СБ

В анализ с последни данни на Националния статистически институт и Евростат той коментира ключови тенденции в икономиката на страната.

Икономистът посочва, че ръстът на цените продължи да се забавя и през януари. „Така хармонизираната инфлация намаля до 4% (спрямо декември 2023 г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4,7%“, посочва той и отбелязва, че с най-бързо растящи цени към края на 2023 г. се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.

Калчев напомня, че на фона на устойчива безработица от 4,3%, вкл. към декември 2023 г., средната месечна работна заплата расте с 11,6% през четвъртото тримесечие на миналата година.

Според него този резултат е сигнал за нормализация в динамиката на работната заплата, която достигна ръст от 15,9% през трето тримесечие.

„Очакваме „успокоение“ на заплатите, чийто ръст надхвърляше този на инфлацията в последните години. Главните фактори, движещи заплатите нагоре, наред с инфлацията, са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане на квалифициран труд, държавната политика и процесът на догонване в рамките на ЕС, отбелязва главният икономист на ОББ. Той пояснява, че от своя страна, бързо растящите заплати затрудняват конкурентоспособността на икономиката, което вече задейства пазарен механизъм за тяхното нормализиране.

Източник: ОББ по институционални източници като KBC, НСИ, МФ, БНБ, ОИСР, ЕЦБ, ЕК, ЕБВР, МВФ, СБ