Икономиката е слабото място на Путин и декември изглежда ще е още по-лош

През последните два месеца приходите от петрол и природен газ в руския бюджет намаляват на годишна база и вероятно този път износът на енергоресурси няма да може да подкрепи икономиката на Русия, пише Newsweek, като се позовава на коментари на бившия зам.-министър на енергетиката на Русия Владимир Милов.

Според данните на Министерството на финансите на Русия, цитирани от "Комерсант", приходите от петрол и природен газ през ноември достигат 802 млрд. рубли (7,9 млрд. долара). Това е понижение от 34% на месечна база и от 17% на годишна. Месечната съпоставка не е показателна, защото през октомври петролните компании внасят в бюджета допълнителна такса, но допълнителни данни на Министерството на финансите сочат, че цената на руския петрол намалява от 81,70 долара за барел през октомври 2023 година до 64,70 долара през октомври 2024 г.

Данните се отнасят към октомври, защото компаниите изчисляват с месец забавяне вноските в руския бюджет.

Към това се прибавят и проблемите с растящата инфлация в Русия, която Централната банка не може да укроти, нестабилната стойност на рублата и високият лихвен процент на централната банка, който може да бъде увеличен отново в края на месеца. Допълнителните санкции, които САЩ наложиха на плащанията през "Газпромбанк", както и мерките срещу "тъмната флотилия", превозваща основните количества руски петрол, предприети от Великобритания, пък обещават влошаване на бюджетната ситуация през декември.

Според Милов в данните си за ноември Министерството на финансите не отразява загубата на към 230 млн. евро от плащанията за газ на OMV - компанията си прихвана средствата след отсъждане на арбитражен съд в полза на Австрия заради ограничените доставки на газ през 2022 г. Това обаче ще се усети по приходите за този месец.

Битката с инфлацията

Централната банка на Русия успя да стабилизира спада на руската рубла и с мерките си (спиране на покупките на валута на вътрешния пазар) върна официалния курс на ниво от около 100 рубли за долар. Но битката ѝ с инфлацията далеч не е толкова успешна, отчасти и заради големите правителствени разходи, предизвикани от войната в Украйна.

Русия е похарчила най-малко 200 млрд. долара по това перо от началото на пълномащабната война в края на февруари 2022 година, отбеляза преди дни министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин. В същия период САЩ са отпуснали за Украйна 62 млрд. долара, а останалите съюзници - общо към 57 млрд. долара. Вторият по важност донор за Киев е Германия, която е отделила 37 млрд. долара.

Официално инфлацията в Русия е около 8-9%, но публикации в местните медии подсказват значително поскъпване на хранителните продукти в последните месеци.

Банката отбелязва още един проинфлационен  риск - увеличени бюджетни разходи в края на годината. Според публикация в "Комерсант" през първите 11 месеца изпълнението на бюджета е с комфортен дефицит от 0,2% (389 млрд. рубли). През декември обаче се очаква бързото разпределение на 6,4 трилиона рубли, което ще доведе до дефицит от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Част от тези разходи са неразпределени досега средства от бюджета в размер на 1,5 трилиона рубли, които по закон ще бъдат прехвърлени за войната в Украйна, субсидиране по програмите за преференциално кредитиране заради повишената основна лихва и за увеличените разходи по обслужване на дълга (отново заради увеличената основна лихва).

Средно на месец в периода януари - ноември бюджетните разходи на Русия са в размер на около 3 трилиона рубли.

На този фон се засилват очакванията, че гуверньорът Елвира Набиулина ще поеме риска да повиши основния лихвен процент до 25% в края на декември. Пред парламента тя защити борбата си с инфлацията с коментара, че тежестта на високите цени пада върху бедните руснаци. Досега и руският президент Владимир Путин подкрепя нейната теза, че ръстът на цените е риск, с който централната банка трябва се справи.