Икономиката на Германия се е свила за втора поредна година през 2024 г. и е малко вероятно да нарасне значително през 2025 г. Това подчертава предизвикателството пред новото правителство на страната след провеждането на предсрочните парламентарни избори през февруари, предава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт (БВП) се е свил с 0,2% след намалението от 0,3% през 2023 г., сочат данни на Федералната статистическа служба от сряда. Това е едва вторият случай от 1950 г. насам с регистриране на спад в две поредни години.
Затруднението на най-голямата икономика в еврозоната е водещата тема преди изборите. Малцина обаче предвиждат бързи решения на проблемите, сред които са слабото световно търсене, производствената немощ, особено сред автомобилните компании, продължаващите последици от енергийната криза, задушаващата бюрокрация и недостигът на квалифицирани работници.
Германия отбеляза втори пореден годишен спад на икономиката. Изображение: Bloomberg
Германия е единствената икономика от Г-7, която се сви през 2023 г., и е първата, която публикува данни за цялата 2024 г. Перспективите ѝ за 2025 г. обаче остават мрачни. Бундесбанк прогнозира растеж от едва 0,2% и предупреждава, че е възможно дори ново свиване, ако новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп изпълни намеренията си за мита върху вноса.
Очаква се на предсрочния вот на 23 февруари досегашният канцлер Олаф Шолц да бъде победен от Фридрих Мерц, който оглавява консервативния блок ХДС/ХСС и обещава по-малко регулации и по-ниски данъци. От решаващо значение ще бъде начинът, по който следващото правителство ще се справи с германските ограничения за държавните заеми и дефицити, известни като „дългова спирачка“.
През четвъртото тримесечие БВП на Германия е спаднал с 0,1% спрямо предходните три месеца, сочат още данните от днес.
Страната не е единствената в еврозоната, която преживява труден период. Франция, икономика № 2 във валутния блок, се бори с фискални и политически сътресения, които ще изискват години на затягане на коланите, а това най-вероятно ще се отрази негативно на растежа.
Светъл лъч за тях е паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Базираната във Франкфурт финансова институция ще продължи да понижават лихвените проценти и таз година, след като ги намали четири пъти през 2024 г.