Световният дълг е надвишил 100 трлн. долара при нарастващи лихви

Неизплатеният държавен и корпоратвен дълг на световно ниво през миналата година е достигнал 100 трлн. долара, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в четвъртък. В същото време нарастващите лихви изправят кредитополучателите пред трудни избори и нужда да приоритизират продуктивните инвестиции, съобщава Ройтерс.

Между 2021 и 2024 г. разходите за лихви като дял от производството нарастват от най-ниските до най-високите за последните 20 години. Разходите на правителствата за лихвени плащания са достигнали 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) в страните членки на организацията, което надвишава разходите им за отбрана, посочва ОИСР в доклада си за глобалния дълг.

Макар че централните банки сега намаляват лихвите, разходите за заеми остават много по-високи от преди увеличенията им през 2022 г., затова дългът с ниски лихви продължава да бъде заместван, а разходите за лихви вероятно ще продължат да растат.

Това се случва в момент, в който правителствата са изправени пред големи сметки за разходи. Германският парламент одобри мащабен план за засилване на инфраструктурата и подкрепа на повече разходи за отбрана тази седмица. Дългосрочните разходи – от прехода към зелена икономика до застаряването на населението, надвисват над водещите икономики.

„Тази комбинация от по-високи разходи и по-висок дълг рискува да ограничи капацитета за бъдещи заеми в момент, когато инвестиционните нужди са по-големи от всякога“, заяви ОИСР.

Въпреки рязкото им покачване разходите за лихви все още са по-ниски от преобладаващите пазарни лихвени проценти за над половината от държавния дълг на страните от ОИСР и за близо една трета от този на развиващите се пазари, както и за малко под две трети от корпоративния дълг от висок клас и за близо три четвърти от корпоративния дълг с рейтинг „junk”, се казва още в доклада.

Почти половината от държавния дълг на държавите от ОИСР и на нововъзникващите пазари и около една трета от корпоративния дълг е с падеж до 2027 г.

Страните с ниски доходи и висок риск са изправени пред най-големи рискове за рефинансиране, тъй като над половината от дълга им е с падеж през следващите три години, а над 20% от него – през тази година, посочва организацията.

Тъй като дългът става все по-скъп, правителствата и компаниите трябва да гарантират, че заемите им подпомагат дългосрочния растеж и производителността, заяви ръководителят на отдела за капиталови пазари и финансови институции на ОИСР Сердар Челик.

„Ако го правят по този начин, не се притесняваме... Ако не го направят така, ако добавят допълнителен, скъп дълг, без да увеличават производствения капацитет на икономиката, тогава ще станем свидетели на по-трудни времена“, коментира той.

И все пак от 2008 г. насам компаниите използват по-големи заеми за финансови цели като рефинансиране или плащания към акционерите, докато корпоративните инвестиции през същия период са намалели, смята ОИСР.

Развиващите се пазари, зависещи от заеми в чуждестранна валута, трябва да развият местните си капиталови пазари, заяви още организацията.

В доклада се констатира, че разходите за заемане на средства чрез облигации, деноминирани в долари, са нараснали от около 4% през 2020 г. до над 6% през 2024 г., като за по-рисковите държави с рейтинг „junk“ са нараснали до над 8%. Тези държави се затрудняват да се възползват от вътрешни парични фондове поради ниските нива на спестявания и плитките вътрешни пазари.

Геополитическо напрежение

ОИСР заяви, че финансирането на прехода към нулеви нетни емисии е „огромно предизвикателство“. При сегашните темпове на инвестиции развиващите се пазари извън Китай ще се сблъскат с недостиг от 10 трлн. долара, за да постигнат целите от Парижкото споразумение за климата до 2050 г.

Ако допълнителните инвестиции, необходими за прехода, се финансират публично, това може да доведе до повишаване на съотношението дълг/БВП с 25 пр.п. в развитите икономики и с 41 пр.п. в Китай до 2050 г. Ако се финансира с частни средства, дългът на енергийните компании в развиващите се пазари извън Китай ще трябва да се увеличи четирикратно до 2035 г.

Централните банки, намаляващи притежаваните от тях облигации, са заменени от чуждестранни инвеститори, както и от домакинствата, които сега притежават съответно 34% и 11% от вътрешния държавен дълг на икономиките от ОИСР спрямо съответно 29% и 5% през 2021 г., посочва организацията.

Тя предупреди обаче, че тази динамика може да не продължи.

Нарастващото геополитическо напрежение и търговската несигурност може да доведат до бързи промени в нежеланието за поемане на риск, което може да наруши международните портфейлни потоци, казва още ОИСР.