Мерц и Тръмп събудиха дремещата Германия

След разпадането на германската трипартийна коалиция през ноември тогавашният лидер на консервативната опозиция Фридрих Мерц обеща, че ако стане канцлер, ще превърне страната от „спяща средна сила“ във „водеща“ такава.

Ако се съди по първия му месец на поста, включително успешната първа среща в Белия дом с президента на САЩ Доналд Тръмп в четвъртък, 69-годишният бивш корпоративен адвокат е на прав път. Някога светът се страхуваше от една по-силна Германия, но сега нейните съюзници, включително САЩ, трябва да я приветстват, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Посещението на Мерц в Овалния кабинет никога нямаше да доведе до нещо съществено, но избягването на порицание, подобно на отношението към украинския президент Володимир Зеленски и южноафриканския лидер Сирил Рамафоса, е своеобразна победа. Изглежда, че Мерц и Тръмп са установили стабилни отношения, като американският държавен глава изрази своите критики към бившия германски канцлер Ангела Меркел, а не към настоящия лидер на европейската държава.

Помогна и фактът, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс този път запази мълчание. Тръмп също така изглеждаше по-загрижен за караницата си с милиардера Илон Мъск, отколкото за големия търговски излишък на Германия със САЩ. Мерц от своя страна призова президента да продължи да оказва натиск върху Русия да прекрати войната в Украйна – но дали ще го направи, не е ясно.

Откакто стана канцлер в началото на май, Мерц прекара голяма част от времето във визити, за да увери съюзниците си, че ерата на германската нерешителност е приключила, и да вдъхне надежда, че най-голямата икономика в Европа най-накрая ще осигури надеждно и съвместно ръководство.

Финансовите пазари определено изглеждат впечатлени. От началото на годината германският индекс DAX е нараснал с 22%, изпреварвайки американския бенчмарк S&P500, а еврото е поскъпнало с около 10% спрямо долара.

Макар и дълго време да не желаеше да упражнява твърда сила и беше доволна да възлага отбраната си на САЩ, сега Германия „оставя ваканцията в историята“ - както някои политолози характеризират подхода на страната, която сякаш не искаше да се занимава с нищо. Под ръководството на Мерц Берлин обеща да изгради най-силната конвенционална армия в Европа, да се насочи към изпълнение на искането на Тръмп членовете на НАТО да изразходват 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, да подпомогне Украйна в разработването на ракети с далечен обсег на действие, за да отблъсне инвазията на Русия, и да проучи възможностите за споделяне на ядрени оръжия с Франция и САЩ.

Притисната между руската агресия, САЩ, на които им е омръзнало да гарантират сигурността на континента, и Китай, който се превръща в системен съперник, Германия няма друг избор, освен да загърби самоунищожителната си фискална сдържаност, за да укрепи своя суверенитет и устойчивост.

През март канцлерът подкрепи реформата на т.нар. дългова спирачка, която на практика позволява неограничени военни разходи и създаване на фонд от 500 млрд. евро за възстановяване на западналата инфраструктура на страната.

Германия може да си позволи да харчи, тъй като държавният дълг е нисък според международните стандарти, но избирателите разбираемо бяха засегнати от факта, че Фридрих Мерц, който някога беше фискален „ястреб“, изчака да минат изборите, за да разкрие плановете си за разходите.

През май Мерц първоначално не успя да събере необходимите парламентарни гласове, за да бъде одобрен за канцлер, а обещанието му да ограничи незаконната миграция вече срещна юридически пречки. Въпреки това в последните проучвания консервативният алианс ХДС/ХСС на Мерц отново изпревари крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Може би заради трудностите у дома Мерц изглежда се наслаждава още повече на световната сцена, дори дотолкова, че направи партийния си колега Йохан Вадефул министър на външните работи. Освен това той създаде Съвет за национална сигурност, за да координира по-добре външната политика и сигурността, като същевременно обеща, че Германия вече няма да се въздържа от ключови европейски решения (предишното правителство постоянно се намираше в спорове и трудно намираше общ подход).

Първите седмици на Фридрих Мерц бяха посветени на международната дипломация, включително възстановяването на връзките с Париж и Варшава, но той също така се опита да покаже, че Германия е отворена за бизнес. Тази седмица кабинетът одобри облекчения в корпоративния данък на стойност около 46 млрд. евро за насърчаване на инвестициите и конкурентоспособността.

Въпреки че се очаква икономиката на страната да стагнира за трета година, средносрочните перспективи на страната започват да изглеждат много по-розови. По-голямото вътрешно търсене и по-силното евро също могат да помогнат за намаляване на големия търговски излишък на Германия - нещо, което Доналд Тръмп би трябвало да приветства.

Фискалното безразсъдство на Тръмп и посегателствата срещу върховенството на закона също така предлагат на Германия златна възможност да привлече капитал от САЩ, докато глобалните инвеститори се стремят да ребалансират портфейлите си. Нетната емисия на държавни облигации на Германия е напът да нарасне през следващите години и подобни притоци биха направили собственото ѝ фискално разточителство по-достъпно.

Първите признаци са окуражаващи. Тази седмица ръководителят на Apollo Global Management Джим Зелтър заяви, че гигантът в областта на частния капитал може да инвестира до 100 млрд. долара в Германия през следващото десетилетие.

Разбира се, между оптимистичната реторика на Мерц и реалността остават големи разминавания. Три десетилетия на военно пренебрежение в Германия не могат да бъдат поправени за една нощ: тя трябва да увеличи числеността на въоръжените сили с около една трета, или с около 60 хил. допълнителни военнослужещи, за да отговори на актуализираните изисквания на НАТО за отбрана, а не е ясно как ще бъде постигнато това. Мерц знае, че Европа не може да си позволи САЩ да изоставят НАТО или Украйна.

Германия също така остава остро уязвима от каквито и да е търговски налози, които Тръмп реши да наложи на Европейския съюз (ЕС). Натискът на Мерц за нулеви мита върху търговията между САЩ и Европа досега не е срещнал отклик.

Фридрих Мерц не бива да изпуска късмета си: неотдавнашното решение на Берлин да въведе 10% данък върху цифровите платформи като Google на Alphabet и Meta Platforms рискува да предизвика допълнителна враждебност във Вашингтон и евентуално отмъщение под формата на данък върху американските активи на германците.

В други отношения той би трябвало да бъде по-смел, например като възстанови военната повинност и възприеме общото европейско заемане (като по този начин разшири предлагането на сигурни активи и укрепи еврото като жизнеспособна резервна валута).

Независимо от това Германия изглежда се е събудила от дългия си сън и новият ѝ канцлер започва ударно.