Китай предизвиква нов експортен шок за света

Преди две десетилетия Китай шокира Съединените щати със способността си да произвежда и доставя стоки бързо и евтино в мащаби, невиждани дотогава. Последвалият ръст на износа преобрази американската икономика и политика, пише New York Times.

Днес нов китайски шок се разпространява по целия свят – от Индонезия до Германия и Бразилия.

Докато митата на американския президент Доналд Тръмп започват да изтласкват Китай от САЩ – най-големия му пазар, китайските фабрики изпращат своите играчки, автомобили и обувки в други страни с темпове, които преобразуват икономиките и геополитиката.

От началото на годината търговският излишък на Китай с останалия свят възлиза на почти 500 млрд. долара – увеличение с над 40% спрямо същия период на миналата година.

Докато двете световни суперсили водят битка в сферата на търговията, останалата част от света се готви за още по-голям китайски шок.

„Китай има много неща, които трябва да изнася, и независимо дали САЩ наложи мита върху Китай, или не, е почти невъзможно да се спре промяната в потоците“, казва Лиа Фахи, икономист по Китай в Capital Economics.

Завишеният износ от Китай е последица от правителствената политика и забавянето на вътрешната икономика. За да смекчи удара от кризата в имотния сектор, която намали богатството на милиони домакинства, от няколко години насам Пекин налива пари в производствените си сектори, които произвеждат много повече стоки, отколкото е търсенето на вътрешния пазар.

Според анализ на Фахи глобалният пазарен дял на Китай във всички категории стоки е нараснал рязко. Това ще продължи въпреки митата, тъй като е малко вероятно Пекин да промени курса на своята експортно ориентирана политика.

Пренасочвайки потока от стоки към Югоизточна Азия, Латинска Америка и Европа, Китай вече е смекчил икономическия ефект от спада в търсенето от страна на Съединените щати. Но това поставя Китай в потенциален конфликт с търговските партньори, които също са под натиск от Вашингтон.

Тръмп заплашва със строги мита същите страни, които са залети с все повече китайски стоки, като Виетнам, Камбоджа и Индонезия. Засега тези мита са отложени, за да се проведат преговори. Някои страни се възползват от увеличението на инвестициите от чуждестранни компании, които се опитват да преместят производството си от Китай възможно най-бързо.

Други успяват да пренасочат част от китайските стоки, изнасяйки ги към САЩ. Но ако не успеят да договарят значително по-ниски мита, местните компании в страните, които са изправени пред тежки американски мита в Югоизточна Азия и другаде, могат да бъдат смазани от конкуренцията на китайските компании.

Колкото и Тръмп да е нарушил търговията с нива на мита, невиждани от век насам, драстичната промяна в износа на Китай се е подготвяла дълго преди той да встъпи в длъжност през януари.

Кризата на пазара на недвижими имоти в Китай – пренасищане на пазара с жилища, срив на цените и масови фалити – започна да се отразява на икономиката през 2021 г. Китайските политици не губиха време и пренасочиха евтините кредити от строителните предприемачи към износителите и производителите, в крайна сметка компенсирайки срива в строителството, което в най-добрите си години допринасяше за една трета от икономическия растеж.

За Пекин това беше изпитана и проверена стратегия: да се хвърлят пари за решаване на проблема.

„Те често инвестират прекалено много, за да постигнат мащаб, а след това процесът се подпомага от правителствените политики“, казва Томи Уу, икономист в Commerzbank. „Това допринася за причините зад този проблем днес.“

Китай вече беше започнал да прилага вътрешна индустриална политика през 2015 г., известна като „Произведено в Китай 2025“, за да произвежда по-усъвършенствани и по-ценни стоки като сложни компютърни чипове и електрически автомобили. Тази инициатива накара САЩ и Европа да повишат митата върху електрическите автомобили, слънчевите панели и други високотехнологични продукти.

Но стремежът на Китай да стимулира производството след срива на имотния пазар стигна много по-далеч. Дори докато произвеждаха по-модерни продукти, китайските производители удвоиха производството на дрънкулки – евтини стоки, в производството на които Китай се отличаваше преди две десетилетия. Китай пренаписа сценария, обърквайки икономистите.

„Китай не се развива по начина, по който предполага икономическата теория, и сега сме изправени пред нов модел“, казва Приянка Кишор, икономист от Сингапур, говорейки за традиционната посока на икономиките, които се отдалечават от нискотехнологичното производство, когато станат по-зрели и развити.

„Това е предизвикателство, защото засилва натиска върху останалата част от света“, казва Кишор.

С митата, които започват да пренасочват търговските потоци и веригите за доставки, икономическият ефект започва да се проявява.

В Германия, където доставките на китайски стоки през миналия месец са се увеличили с 20% спрямо същия период на миналата година, компаниите са изразили загриженост пред икономиста от Commerzbank Уу. Автомобилните производители усещат проблема най-остро.

Китай е произвел с 45% повече електромобили тази година, въпреки че китайските компании са въвлечени в ожесточена ценова война на вътрешния пазар поради спада в потребителското търсене. Износът на електромобили е скочил с 64,6% тази година, според Китайската асоциация на автомобилните производители.

Страните, които са понесли най-тежкия удар от скока в китайския внос, също така отбелязват рязък спад в собственото си производство, което води до загуба на работни места и фалити.

В Индонезия фабриките за производство на облекло затварят, посочвайки невъзможността си да се конкурират с по-евтините дрехи от Китай. Около 250 хил. души са загубили работата си в шивашката промишленост през 2023 и 2024 г., заяви Редма Гита Вираваста, председател на Индонезийската асоциация на производителите на прежди и влакна. Тайландските производители на авточасти са затворили поради китайските електромобили. Бразилските автомобилни производители призоваха правителството да започне антидъмпингово разследване на китайските автомобили, продавани в страната.

За повечето държави има две възможности. Първата е да не се прави нищо и да се наблюдава как производството се изчерпва, коментира Сонал Варма, главен икономист за Азия, без Япония, в японската банка Nomura.

Другият вариант е да се повишат митата и да се използват други протекционистки мерки в конкретни сектори, както направиха САЩ с Китай. Това рискува да предизвика гнева на Китай, който използва търговията и инвестициите като лост в дипломатическите си инициативи, или на САЩ.

„Веригите за доставки се раздвояват по геополитически линии“, казва Варма. „За страните стана много по-трудно да решат: с кого да се съюзяват?“